Ден втори. Отново задънена улица, отново празнота и безнадежност. Отново несигурност и сълзи пак напират. Истерията мисля, че я овладях, но уви, това става пак с тъпата маска, защо дори нямам смелост да я изпиша цялата. Срам ме е от мен самата. В същото време някак си въобразявам, че като правя това, един миг наслада, после е основание да страдам. А фактът е такъв, че отново просто се заблуждавам. Страдам от кофти безсъние и го оправдавам с хиляди причини, а може би по-скоро ме мързи и нищо не ми се прави, но и не съвсем. Мисълта, че може би има причина да съм в този скапан свят, чак ме плаши. Не зная защо е така, но е факт, колкото повече раста, толкова повече се засилва нуждата да вярвам в доброто.

   Току-що размазах един паяк! Да, както винаги, като се замисля колко "паяци" съм убила в живота си, се питам защо все още живея, не сложа край на мижавото си съществуване и да спра да бленувам глупости. Да чакам, без да действам. Все някой трябва да ме ръчка, толкова ли безмотивирана съм, където се чувствам най-добре, всъщност ми е най-зле. Да, така е, мисля си?! Това е истината, защото да се чувстваш най-добре, където деградираш, където просто изключваш една част от мозъка и го пълниш с такива дивотии, че не ти се иска да бъдеш такъв - т.е. да бъдеш себе си. По-лесно е да си лицемер и то най-вече пред себе си. Така не лъжеш никой и ти е спокойно на душичката, но болезненият факт, че лъжеш себе си, остава скрит в тъпото ти подсъзнание, за да те гложди от време на време в безсъните ти нощи.

   Бих изпяла една песничка за лека нощ, даже си мисля, че ми се доспива. Не обичам особено двойките и за това ще е по-кратко днес, за да не се оценя със слаб, преди да съм стигнала отличието. Ох, колко смисъл има във всяка една дума в българския език, но стига вече, време е за сън, да заспя приятно. Чувството вече завладява тялото ми, но мозъкът крещи. Ех, този мозък, защо е толкова сложно всичко, защо човекът е така объркан, манипулативен и безразсъден. Дали, ако преследвам животинските си нагони, това ще е добре или ще бъда за пореден път смазана. Ех, това тъпо възпитание води само до... самота, защо!? Тъпите отговори не се намират лесно, все са на края, а сега ги няма?! Пародия с двойнствен облик. Искам да спя, за днес няма да се мъча повече, на съзнанието твърде много му дойде бездействието, а пък само с вдъхновение е доста гадно.