21.12.2004 г., 16:26 ч.

три кратки прози 

  Проза
3329 0 2
1 мин за четене
                     Зима
                                         " с вериги окован,
                                                     от двадесет години.
                                                     Вечерял плъхове нерядко,
                                                     смъртта да срещне не желае..."



Всичкото ми мечтаеше да напусне хилядоетажния си живот,да се спусне надолу по стълбището,да излезе навън и да посрещне пролетта.Глупавото ми всичко!

         Слънце

То беше решетково.Една пияна жена ми бе казала веднъж в тъжен бар:"Не се опитвай да гледаш това,което се случва наоколо,защото това ще те натъжи.Още по-малко опитвай да виждаш-това ще те убие!"
 Тази пияна жена не познаваше нищо от мен и се зачудих защо ми говори така?!

         Празно

Когато онези ужасно красиви цветя започнаха да посивяват, а стъблата им да се превиват заплаках.А когато първото черно листо падна мъртво в пръста,взех лопатата и закопах всичко в земята.Несъвършенство!
        

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както винаги пак хубави нови неща.
  • Прозата ти е като стихове,стиховете ти са като проза.Как мога да определя кое е по-добро?Страхувам се от думите ти,прекалено приемам нещата навътре.Една голяма 6 от мен.
Предложения
: ??:??