Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена наметка. От време на време, столът й се катурваше напред, само, за да може подир да се върне назад. Тя погледна малките хали и немощно се усмихна. Имаше много неща, за които съжаляваше, но не и за тези деца. Че ги беше прибрала, че се грижеше за тях, че отглеждаше бъдещето, което олицетворяваха. Но едва появилата се усмивка се скри. Очите й паднаха на мръсния прозорец и непрогледната тъмнина навън я натъжи – катран,мравностоен само с тъмницата в собствената й душа. С ново и по-тежко сърце отново погледна децата и уморено присви очи, а подир рече:
- Деца, елате да ви разкажа една история – едно по едно се спряха, за да заемат място до нея. Първо шумяха, но после, като че магия ги омагьоса и д ...