Три пъти любов

Казвам се Огнян, огнена натура. Това обаче не ми помагаше в любовта. Три пъти се срещах и разделях с нея, за което безкрайно ѝ благодаря. Оказа се вярно, че затворената врата дава шанс да се отвори друга.

За първи път се влюбих в детската градина. Бях на пет и за мен Елвира беше най-красивото момиче на света. Кожата ѝ ухаеше на карамел. Държах се като кавалер и показвах любовта си неопровержимо – давах ѝ своя десерт на обяд, бранех я от другите момчета, а тя ме държеше за ръка, докато играехме. Но нашето щастие беше кратко, защото след месец баща ѝ замина за Испания, а скоро след това отлетя и тя. Бях сломен, отказвах да ям, да ходя на детска градина и да се къпя.

⸺ Детето е в любовна депресия – обясняваше на всички мама.

⸺ Трябва да му се лее куршум – отсече баба и ме помъкна към горната махала.

Депресията ми се изпари, щом зърнах жената, която трябваше да извърши свещения ритуал - беше с три забрадки и брадавици на носа.

⸺ Дръж тая сабя и ме гледай в очите – нареди тя. – Ако мръднеш, ще ти отрежа ушите.

Тази заплаха така ме срази, че до гимназията не поглеждах момиче. Тогава се влюбих за втори път. Тя имаше руси коси, но кожата ѝ не миришеше на карамел. Моята огнена натура се втурна към нея обаче с всичката потискана с години страст. Пишех ѝ стихове, подарявах ѝ цветя. Пазех я от нахалници в междучасието. Получавах награда, която ми се струваше безценна – можех да я целувам по бузите. Всичко вървеше добре, докато бащата на Петър не се върна от Мозамбик. То не бяха парфюми, копринени шалове, пръстени и обеци. И моята любов ме предаде. Държеше за ръка дебелия темерут и му позволяваше да я целува по устните. Мислех си да ги пребия, ама баща ми се намеси като полковник:

⸺ Отиваш да тренираш борба – да ти излязат навън демоните, че току-виж си утрепал някого.

И вярно беше. Който ми речеше нещо напреки, го смилах от бой. Много ме болеше от изневярата. После си казах, че не е единствена, и ги подкарах наред. Което момиче поискаше, с него завъртах игра, че от борбата наякнах и взеха да се увъртат около мен. Ама пак ме болеше душата. Но я затисках под лакти, да си мълчи.

Така стигнах до медицината. Мислех, че като изуча човешкото тяло, ще знам как и душата да не ме боли. В курса имахме едно гъркинче – черничко като гарванче. Ама каква усмивка имаше – с бели зъбчета като бисери. Като се засмееше – душата ми се разтапяше. И все мене търсеше. Кожата ѝ миришеше на липа, а моята душа търсеше още уханието на карамел, което имаше само петгодишната къдрокоса Елвира.

⸺ Хайде, филе (приятелче), да ми покажеш къде е библиотеката! – кокетно ме молеше гъркинчето.

Душата ми се съживи, огънят в мене пламна. Беше ли любов, не знам, ала бълваше вулкани от страст. Забравих и учене, и родители. Баща ми ме привика:

⸺ Да си опичаш акъла. Доктор съм те пратил да ставаш.

Какво да опичам, от акъла ми не бяха останали дори изпарения. Щях да изпусна годината. И моето гарванче като мен. Докато не дойде брат ѝ. Не знам какво бяха говорили, но тя си замина, учила недоучила. Даже не дойде да се сбогуваме. Само брат ѝ процеди през зъби, като ме срещна:

⸺ Сестра ми не е за българин.

Мислех да си прережа вените. Мислех, че съм убит от любов. Майка ми се поболя от нерви. Само баща ми остана камък.

⸺ Всичко ще мине и ще замине – отсече, сякаш ставаше въпрос за порязан пръст. – Елвира се прибира от Испания.

Сърцето ми направи задно салто и спря да боли. Споменът за момичето, което миришеше на карамел, държеше ръката ми и ме гледаше в очите като герой изтри на минутата и гъркинята, и ученическата ми любов.

⸺ Как така се прибира? – попитах като олигофрен.

⸺ Ей така – троснато отговори баща ми. – Майка ѝ и баща ѝ се разделили.

На другия ден се облякох като за сватба. Нямаше да губя време. Направо щях да падна на колене. Да ѝ предложа сърцето си. Ако го иска. Този път щях да заложа всичко. Ако наистина е било любов онова между нас, петгодишните.

⸺ Мечка се бори до три пъти – подсмихна се баща ми. – Да видим каква ще я свършиш ти.

След години гордо мога да кажа, че победих. Получих подарък от Бога - три пъти свята любов. Веднъж към Елвира, моята любима съпруга, втори път към нашето ангелско дете и трети път – към медицината. Имаше смисъл да ме обрулят любовните несполуки, защото сега щастието ми е сладко. И ще направя всичко възможно, за остане завинаги с мен.

©Ина Крейн - Илияна Каракочева

из сборника с разкази "Три пъти любов" - 2024 г.