ТРИКРАКИЯТ БЬОРН СРЕД ФИОРДА

 Ако сте пътували с кораб по фиордите или по някоя голяма река, сигурно сте видели едни стари, останали от миналото знаци, които показват къде има плитчини или скали. Поставяли са ги за улеснение на капитаните и кормчиите на лодките и корабите , защото тогава не е имало такива точни и съвършени уреди както сега . Налагало се капитаните да използват подробни карти или просто да познават  дъното като петте си пръста, ако не искат корабът им да се удари в остра скала и да потъне или да заседне в плитчина.

  Трикракият Бьорн беше точно такъв знак, който  се намираше на десетина метра от брега на фиорда. Бяха го поставили там сигурно преди повече от петдесет години, но някак си беше устоял на теченията, гниенето и ръждата и все още  се виждаше над водата.

   Представляваше една кутия от тенекия, от която излизаха три пръта, които бяха забити в дъното здраво, така че да не се разместват  от понякога силните приливни вълни. Но един от хората, които доплаваха с лодката до мястото, за да забият прътите в скалата, млад момък, извади от джоба си четка и боя и нарисува лице върху кутията- очи, вежди, дълъг нос, усмихната уста , дори и зъби ! Накрая погледна произведението си и добави и мустак, а на кутията сложи старата си сламена шапка.

-Така ще те забелязват по- добре, приятел! Ще си имаш и име! Наричам те Бьорн, на стария ми чичо, от когото имам тая шапка.

  След това момъкът си тръгна заедно с другите работници, без да подозира, че две очи го изпроводиха до брега , а една глава леко се наклони,  като че ли му кимаше за сбогом. Може би този ден беше един от тия, в които се случват чудеса и нарисуваното лице  неочаквано оживя.

  Както вече се досетихте, обикновеният знак се превърна в Трикракия Бьорн, един добряк, който стриктно изпълняваше задачата си да предупреждава корабите и лодките. Нощем, обаче, той се измъкваше от дупките в скалата и крачеше през фиорда с трите си крака за да провери дали  приливът не е образувал нови плитчини . Моряците също свикнаха с него и го поздравяваха като стар приятел.

-Хей, Бьорн, как я караш, момче? Шапката ти май е поовехтяла! Следващия път ще ти донеса нова от пазара в моето село!

-Здравей, Бьорн! Не си ли виждал някоя русалка насам, търся си жена!

- Абе, Бьорн, какво си направил снощи? Май старият Йенс се е натаралянкал яко и решил да си говори с тебе...Навсякъде разправя, че си му отговарял...Дори казва и за какво сте си говорили!

  Това беше самата истина, но никой не вярваше на стария Йенс. Той беше добродушен и малко отнесен старец, който всеки ден седеше на една пейка на пристанището и махаше на корабите  с туристи, а те пък се надпреварваха да го снимат заедно с кучето му, старо и побеляло като него. Може да се каже, че снимки на стария Йенс и кучето му Спарк имаше по всички краища на света, тъй като  много хора искаха да пътуват из фиордите и корабите постоянно кръстосваха из тях.  Те едва ли се досещаха какво си пийва старецът от шишето от кока- кола, което неизменно беше с него. Но ето че един ден дните на Спарк свършиха и старецът се оказа сам в малката си къщичка. Съседите му помогнаха да погребе кучето, утешаваха го, доколкото можеха. После си отидоха , а той, за първи път в живота си остана съвсем сам. Вече беше изпразнил едно шише от кока кола, затова се поколеба малко, но реши, че може да си пийне и повече в памет на стария си приятел и така удари още една доза. Не му се седеше сам , не му се спеше и затова пое навън, тръгна по брега на фиорда и неусетно стигна до мястото, където Бьорн бдеше  и пазеше корабите.

-Не, не ми се спи и никога няма да ми се доспи!- говореше си сам Йенс- Пък и защо ли да заспивам, може би само за да сънувам Спарк...Така искам да си поговоря с някого, а не мога! Няма никого, поне  една русалка да се беше показала...Ама че съм и аз, какво ли ще си говоря с младо момиче! Откакто Таря си тръгна и ме остави заради пиенето ми, не знам за какво да говоря с жена! Май само Бьорн може да ме разбере! Да, той не може да говори, но поне ще ме изслуша! Но преди това ще отида до него да го почерпя, не може да пия само аз, а той  да ме гледа...

   И като каза така, пийналият Йенс решително нагази във водата. Струваше му се, че Бьорн е наблизо и на плитко, така че ще може да прецапа до него. Но действителното положение съвсем не беше такова и затова Трикракият Бьорн с тревога наблюдаваше действията му. Ето, подхлъзна се на обраслата с водорасли скала и едва не падна, после пък пропадна в дълбокото, което започваше още на метри от брега...

-Не, не, тоя стар глупак ще се удави пред очите ми!- поклати глава ядосано той  и се огледа наоколо дали някой можеше да помогне на стария пияница. Но вече беше много късно през нощта и край брега нямаше хора.- Какво мога да направя? Да му извикам да се връща ли? Но така само ще го стресна , къде се е видяло една ламаринена кутия да говори! Освен ако...

 И той със  скърцане измъкна краката си от дупките в скалата и закрачи към Йенс. Отначало пийналият старец не го видя, но когато се отзова до него, се засмя доволно. Макар и мокър до кости, все още здраво стискаше шишето от кока- кола . Закрепи се някак си прав, после се хвана за Бьорн и му протегна бутилката.

-Е, Бьорн, ето ме и мене! Пийни си, момче, сигурно ти е студено тук, ето ти да се сгрееш. Няма го вече моят Спарк, няма го...

  И неочаквано чу отговор!

-Благодаря, Йенс, но , както знаеш, аз съм на работа, човече! Не мога да пия, разбираш, нали?

-Какво ти работа нощем , никой не минава оттук, туристите спят в хотелите си или пият в кръчмите...Но я чакай, ти май говориш... Или така ми се струва? Сигурно съм много пиян, щом чувам гласове или някой си прави шега с мене...

- Каква ти шега, принуди ме да проговоря, старче! Хайде , излизай по- скоро от водата, че ще хванеш пневмония!

- Щом говориш...абе, няма как да повярвам, ама ти наистина говориш...Та щом говориш, може и да ми помогнеш да изляза от водата, а? Уж не беше дълбоко, а...

- Добре, дръж се за мене само и ще те изкарам на брега!

  И Бьорн закрачи към брега, а мокрият старец здраво се държеше за него. Слава Богу, не се разболя, но всички смятаха, че се е побъркал от мъка по кучето си. Разказваше на всеослушание  как Бьорн го е извел на брега и как хубаво си поговорили...

  А на Трикракият Бьорн  неочаквано му се отвори и друга работа. Както си наблюдаваше морето, изведнъж видя във водата малко кученце, което скимтеше отчаяно:

-Помогнете ми, моля ви, помогнете ми! – плачеше то така жално, че направо да ти скъса сърцето.

- Откъде идваш, глупаче? –попита го Бьорн- Я се хвани за мене и се качи на главата ми!

- Не идвам, хвърлиха ме във водата едни лоши хора!- отговори кученцето, но премълча, че беше се прочуло като крадец на риба в съседното село и хората се видяха в чудо как да се отърват от него. – Помогнете ми, господине, помогнете ми да стигна до брега!

  Но вече беше се зазорило и нямаше как Бьорн да пренесе малкия крадец. Затова му каза да стои на главата му и да чака да го забележат от някой кораб. Така и стана, една компания младежи, които бяха дошли чак от Русия и седяха на най- горната палуба на кораба, го видяха , казаха на капитана и той приближи кораба до Бьорн колкото можа. Един от моряците  успя да прибере кученцето и то тържествено беше свалено на брега, откъдето цялата операция беше наблюдавана от почти всички гости на селото, момчетата от пицарията , продавачките от магазините и дори от стария Йенс.

-Защо не го вземеш, Йенс? Така и така остана без куче... Виж колко жално те гледа... - казаха му хората.

- Не, не..- възпротиви се старецът- никой не може да замести Спарк, никой! Още не се е родило такова куче на света,.  разбрахте ли?- и той тръгна да се прибира като, както винаги, не забрави да вземе и бутилката от кока кола със себе си.

  През нощта  Йенс неочаквано чу скимтене, навярно някъде наблизо беше, отвори вратата и намери малкото бяло кученце пред  нея.

-Я, пак ли си ти? –изненада се той, но тъкмо да затвори вратата, от морето се чу глас:

-Вземи го, Йенс, той си няма никого! Ако не си намери стопанин, ще трябва да плува до съседното село, а времето застудя и водата е ледена!

- Щом ти казваш, Бьорн...Хайде, влизай бързо! И само да си откраднал нещо от съседите, мисли му!

  Йенс вече беше чул с какво е известно малкото кученце, въпреки невинния му вид.  Кученцето си имаше и име, едно от момичетата от руската компания го беше нарекло Гари, така се казвал котаракът й. Момичето беше много хубаво и момчето, на което го повери, обеща, че ще го нарича така. А после кученцето избяга от него и въпреки  отказа на Йенс, се намери пред къщата му. Така си заживяха двамата, спасени от трикракия Бьорн, но и да разкажеха на хората, никой нямаше да им повярва...

  Докато един ден  от туристическото корабче слезе едно момиче.  Изобщо не изглеждаше добре, косата й беше разчорлена, сякаш десетина дни не беше се сресвала, клинът скъсан и на двете колена, а по якето имаше петна от кафе и други, мазни, вероятно от пица. Седна на една пейка и се загледа безцелно във водата. Седеше така, без да мръдне, чак до вечерта. Хората я поглеждаха за миг, после отминаваха,но  не я заговаряха за да не изглеждат нахални.

  Но настъпи нощта и странната девойка все още стоеше на пейката въпреки  студеният вятър, който духаше на брега.

- Защо не ми кажеш какво ти е?- чу се изведнъж силен глас- Не се безпокой, наоколо няма никого, а аз не съм клюкар...

- И да си, тук никой не ме познава- продума момичето.- повечето хора дори не са чували за моята страна...А когато потъна в морето, дори и да ме намерят, няма да разберат...

- И защо ще потъваш в морето? - попита Бьорн, защото, като се досетихте, точно той беше заговорил момичето на пейката. А тъй като тя не беше вдигнала дори глава, не го виждаше и мислеше, че е някой от селото.

- Не мога повече да живея така! Родителите ми загинаха в моята страна, убиха ги бандити за да ги ограбят...Нямам братя и сестри и дойдох тук, защото ми казаха, че мога да се превърна в русалка  и да живея щастливо с морските хора...Дори не искам да си спомням за предишния ми живот, когато бях толкова нещастна...

- И затова трябва да се удавиш ли?

- Нее, просто трябва да се гмурна под вода и да стигна до пещерата на Пеещите камъни. Там трябва да намеря Морския цар и да го помоля да стана негова дъщеря...

- Виж какво... Не знам как да ти го кажа, но от толкова време съм тук и за никаква такава пещера не съм чувал! Тук постоянно се гмуркат водолази, никой не е казвал нищо такова... А и русалки не съм виждал...

-Наистина ли? Но в книгата пише...

- Коя книга?

-Ето, тая! –и момичето извади една книга с пъстра корица и понечи да я покаже на непознатия си събеседник. Но когато вдигна глава, не видя никого.- Ехоо, къде си?

- Не се стряскай, погледни право пред себе си! Аз съм...малко необичаен...

- Да не искаш да кажеш, че тая кутия говори?

-Е да, де, да, знаех си, че никой няма да повярва...Но все пак, покажи ми книгата! Така, светни с фенерчето да видя по- добре! Ами това е книжка с приказки за деца, момиче! А всеки знае, че приказките са измислени и разказват за места, където никой не е ходил!

- Но все някъде трябва да ги има тия места! Погледни, ако има  изобщо някъде такава пещера, то ще е точно тук, нали?Сред фиорда, където е толкова красиво и пълно с вълшебства... И русалките...те може и да се страхуват от тебе и да не ти се показват...Искам да кажа, това, че не си ги виждал, не значи, че ги няма изобщо...

- Може, съгласи се неохотно Бьорн. - Но ти нали не бързаш...пък и явно си гладна и премръзнала...Защо не подириш подслон за през нощта?Може пък и да прекараш зимата тук, чух, че в пицарията търсели сервитьорка... И напролет, когато се стопли, ще потърсим русалките заедно, искаш ли? През това време аз ще поразпитам старите моряци и ако науча нещо, ще го обсъдим.

- Ами...може и да остана, но дали ще ме искат в пицарията?

- Познавам един човек, който ще те препоръча! Живее в ей оная къща и има куче. Той е постоянен клиент там откакто почина жена му и собственикът го познава. Така че може да ти е полезен.- и Бьорн извика силно:Хей, Йенс, я излез за малко!

  Йенс още не беше заспал и като чу, че Бьорн го вика, веднага излезе, беше винаги приятно да си поговори с него, каквото и да казваха другите и колкото и да му се подиграваха, че говори с тенекиена кутия.

  И тогава всичко се уреди много добре за Клара, така се казваше момичето. Отначало Йенс се дърпаше. Как така ще я приеме в къщи, непознато младо момиче, какво ще кажат хората, той не е такъв! Но когато разбра, че тя си няма никого, се съгласи, дори извади дрехите на бившата си жена, които, макар и излезли от мода, бяха чисти, здрави и топли, много по-подходящи за студената зима от тези на Клара.

  На другия ден двамата, по- точно, тримата, защото Гари също беше с тях, отидоха до пицарията . Оказа се, че Клара идва от страната на пиците и наистина разбира от приготвянето им, защото е завършила такова училище. 

  Назначиха я веднага, а временно щеше да живее в къщата на Йенс, която отдавна беше станала прекалено голяма за него. Момичето я изчисти и подреди, прибра саксиите с цветята на топло, направи супа на стария човек. И той вече не тъгуваше толкова по съпругата си, не се окайваше, че няма деца.  Все така ходеше на пристана и посрещаше корабите с туристи, а шишето от кока кола носеше повече по навик, отколкото от нужда.

 Ще попитате дали напролет Клара е намерила русалките? Ами не знам, да си призная. Но чух, че Йенс навсякъде разправял, че Бьорн го е запознал с една русалка, която искала да се пресели на сушата, защото й било много студено в Пещерата на пеещите камъни. И така се превърнала в Клара, която прави толкова вкусни пици... Обаче на Йенс никой не му вярва, нали?