12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ : ВОЙНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
– Какво си намерихте пак?- попита внуците си бабата на Виктор и Русалия- Май останаха само две възглавници, така че нямате голям избор!
– Ето, това!- Виктор държеше в ръката си малка пухкава лисичка с малко пооскубана опашка и хитри копчета- очи.- Лисица! Това сигурно ще е приказка за някоя крадла на кокошки...
– Боя се, че сте много далеч от истината, деца! Но пък, както виждам, май сте готови да чуете какво ще ви разкажа...Ето ви по една ябълка да си гризкате, докато ме слушате!
Тя им подаде по една голяма и сочна ябълка и започна така:
– Живееше една девойка, нито много хубава, нито грозна, нито много добра, нито съвсем лоша и нито много обичаше някого, нито пък нея много я обичаха. По цял ден мислеше колко е нещастна и как всички други имат късмет, а тя- не. Едни били много красиви и в тях се влюбвали богати и добри момци, други пък били първи в учението и всички ги хвалели и сочели за пример...А трети просто раздавали усмивки и доб ...