Трите "ДА"

     Близнаците останаха без майка при раждането си.

     Царят обичаше жена си и след смъртта ù стана мълчалив и затворен. С държавните дела се занимаваше както и преди - беше отговорен и прецизен. В личния си живот обаче не допускаше никого. Забрани на първия си министър да му говори за втора женитба, която щяла да бъде в полза на царството, решително отхвърли и съвета на майка си за същото. Не отиваше да види и децата си. За тях се грижеха дойки и бавачки в най-отдалеченото крило на двореца.

     Така мина една година, после още една и още една, започна и третата...

     Една сутрин царят се събуди от силен шум. Обикновено искаше прозорците да са плътно затворени, но тази нощ беше топла и той нареди да открехнат единия от тях. Стана, повдигна пердето и надникна.

     Малко врабче беше паднало от гнездото. Или от палавост, или се беше опитало да полети. Сега стоеше на земята, трепереше, леко разперваше крилца, но не политаше. Около него скачаха и чирикаха два врабеца - вероятно родителите му. Явно го уговаряха да опита. Наоколо като че ли бяха всичките му тревожни роднини и съседи - силно цвъркаха и шумът бе невъобразим.

     Най-после малкото доби кураж и политна, но скоро се приземи. Родителите бяха неотлъчно до него. Отново уговорки и нов опит. Полетя по-уверено, а двата врабеца край него сякаш леко го подпираха с крилата си. Добра се до най-ниския клон. Почина, успокои се и скочи на следващия, после на по-горния и най-после се прибра в гнездото.

     Царят беше впечатлен  от  грижовността на птиците. Ами ако се беше появила котка, сигурно щяха да я прогонят, толкова решителни бяха да помогнат и спасят малкото.

     След седмица царят нареди на първия си министър да бъдат изпратени писма до съседните царства - царят искаше да се ожени и трябваше да избере царица.

     В уречения ден в двореца пристигнаха седем принцеси. Имаше и хубави, и не толкова хубави, и млади, и по-стари, и високи, и ниски... Но всички бяха нагиздени с красиви дрехи, със скъпи бижута. Прическите им бяха разкошни, прикрепяни със златни и сребърни игли и диадеми.

     Вечерта имаше бал. Девойките танцуваха с придворните, а царят трябваше да танцува с всяка поотделно. Той разговаряше с тях, но наблюдаваше и поведението им. Искаше да избере не само красива, но и умна и добра царица за царството си, а за децата си - грижовна и любеща майка. Разбираше колко е трудна задачата му и беше внимателен.

     Една случайност му помогна за първото "да". Привлечен от шума, малкият принц наруши забраната да не преминава в другото крило на двореца и внезапно влетя в тържествената зала, но се стъписа от пъстрото множество, понечи да се върне, препъна се и падна. Някои девойки се изсмяха, други се намръщиха и се отдалечиха, и само една млада принцеса притича, повдигна го и го погали по главичката. Смутеното дете бързо избяга.

     Второто "да" дойде на другия ден. Беше организирана разходка в прекрасната градина на двореца. Момичетата ахкаха и се възхищаваха на подредените в красиви алеи цветя, на вековните дървета, губеха се в зеления лабиринт и шумно се изненадваха при срещите си. Царицата-майка също беше там - заговаряше ги, посочваше им редки видове растения, разказваше им за грижите, които трябва да се полагат за тях. Някои я слушаха внимателно, но бързо се отегчаваха, други бяха разсеяни, макар че всички искаха да ù се харесат. Най-дълго край нея остана младата принцеса, която царят отбеляза с "да" още предния ден. Тя слушаше внимателно и задаваше любопитни, но смислени въпроси. Старата царица я хареса и когато срещна погледа на сина си, кимна утвърдително.

     Третият ден беше решителен за избора. Вечерта щеше да има тържествена вечеря, а царят трябваше да обяви решението си.

     Цял ден момичетата се приготвяха. Вечерта всички се бяха постарали да изглеждат прекрасно с ефирните си богато надиплени дрехи, с причудливите си прически. На всички направи впечатление младата принцеса с невероятно скромното си, но стилно облекло. Роклята ù беше златно жълта, изчистена от излишни детайли и това подчертаваше фигурата ù. Тъмнокестенявата ù коса беше леко оформена само с една разкошна диадема. Така лицето ù се откриваше и красотата ù още по-ярко личеше. Сякаш самата природа я беше надарила с царствена осанка.

     Така дойде и третото "да".

     След месец направиха сватбата. Царят вече имаше нова жена, децата - нова майка, а царството - нова царица.