17.01.2012 г., 21:29 ч.

Труден избор 3 

  Проза » Повести и романи
859 0 1
3 мин за четене

… труден избор 3 …

 

 

        … тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха, отново се видяха. Сърцата им отново затуптяха в един ритъм. Стояха мълчаливо и се наблюдаваха, без да могат да помръднат. Тя се чудеше защо след толкова дълго време все още продължава да го обича, както в онзи първи ден, в който го видя. Той не можеше да повярва на очите си. Нима това беше същото онова малко момиче, което го обичаше…

        … но тогава той се досети за това, което му бяха съобщили… тя е обвързана. Обвързана с друг. Сигурно вече не го обичаше и го беше забравила. Беше го заменила с друг и на друг се усмихваше с блеснали очи. Друг даряваше сутрин с целувките си. А само ако знаеше, че през цялото това време не е спрял да мисли за нея… не е спрял да я обича…

        … тя стисна зъби и прехапа силно устни, за да не се разкрещи. Защо трябваше да го среща? Да го вижда? Нима Господ си нямаше друга работа? Тъкмо бе започнала да свиква с мисълта, че двамата никога повече няма да се срещнат. Бог ú беше свидетел, че искаше да го забрави… да спре да го обича… но така и не се получаваше. А сега най-сетне бе срещнала друг. Той я обичаше, желаеше и забавляваше… какво друго можеше да иска?!? Но Той отново се появи в живота ú. Още щом го зърна, осъзна, че не може да живее повече без неговата усмивка, без неговото сърце близо до нейното…

        Двамата продължиха да се наблюдават мълчаливо. Хората си вървяха покрай тях и дори не им обръщаха внимание. Всеки бързаше по пътя си. А те двамата? Просто двама странници, срещнали се случайно, влюбили се силно един в друг, но нямали смелостта да бъдат заедно…

        … тя не можеше да си тръгне. Просто не можеше да откъсне очи от неговите. Страхуваше се, че това ще разбие сърцето ú… отново.

        … той преглътна сълзите си. През всичките тези месеци не беше издал чувствата си, нямаше да го направи и сега. Стисна ръце в юмруци и закрачи бързо. Докато се разминаваха, се гледаха в очите.

        „Обичам те! Искам да бъда с теб!”, крещяха сърцата им, но те не им обръщаха внимание…

        Разминаха се. Всеки продължи по пътя си с натежало сърце…

        … тя вече не криеше сълзите си. Те се стичаха по страните ú. Не искаше да ги крие! Обичаше го толкова много, но той беше сгоден. Сгоден за друга…

        … той хвърляше погледи през рамо, за да я зърне още веднъж... за последен път. Боже, колко силно я желаеше, само да имаше смелостта да ú го каже… Преглътна задавящите го сълзи и продължи нататък с разкъсано сърцe.

        Колко още можеха да продължат така? Да се измъчват всеки ден с мисълта за другия? Може би Господ щеше да сложи край на мъченията им и да ги избави от тази мъка? Но кога?

© Кристиана Кръстанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това в истинския живот! Недообичани хора под път и над път! Всеки е бил така! Всяко едно чувство трябва да се изразява. Листът е нашият спасител от полудяването! Харесва ми начинът на изразяване.
Предложения
: ??:??