TRUE TEAM

6.10.2004 г., 20:40 ч.

Проза

1647 0 2

30 мин за четене

TRUE TEAM

Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за персоналните им качества и недостатъци.

Както се казва в приказките:Имало едно време…..в един малък град,едни малки хора,които благодарение на своите грижодатели т.е. родители станали красиви младежи с привидна интелигентност(казвам привидна защото всичко на този свят е привидно).

Преди да започна с описанието на персонавите,ще направя пояснение какво всъщност ги свързва всички тях.Те бяха изпратени на мисия в пустинята.Ще кажете:Що за глупост?Мда,те бяха хората,които бяха избрани за една експедиция до Невуза и то с каква цел само…но това по-нататък.

Екипът се състоеше от:

Шеф на операцията-MalMan

Компютърни специалисти-MrCom,Master,Brain(последните бяха и авиопилоти)

Съветници-BigLover,BlueHeart,Smiler

Сапьори-Suzzy,Bongo,RedMoon

Може би трябва да поясня:Единствената жена в екипа бе

RedMoon.Един Господ знаеше какво прави тя там…

Отпътуването до Невуза бе насрочено за 20 май и трябваше да се осъществи със самолет понеже градчето,в което се намираше екипът(ще го наречем TrueTeam(екипът)беше малко далеч от Невуза.

Призори десетимата спътници се намираха по местата си и с нетърпение очакваха да се издигнат над земята-възможност ,която на малко хора би се усмихнала.Всъщност не всички бяха дошли-BigLover и Suzzy не виждаха никакви.MalMan нервно крачеше напред-назад и си мислеше хубави неща за майките им.Най-накрая двамката се появиха.

Що не изчакахте още малко да минем да ви вземем?-каза със сарказъм MalMan.-BigLover,хубава прическа си направил само дето ше те видят от 9-10 км.

Ами…шефе…аз си нося мобилния апарат…пък нали е широкоекранен…и ще имам връзка…

Абе,я не ме занимавай с твойте проблеми!Готови ли сме вече?Да излитаме!

След този кратък диалог TrueTeam бяха готови да потеглят към Невуза,към мисията,за която си нямаха и най-малка представа,но бяха тръгнали,защото ги водеше MalMan,а той наистина знаеше всичко.

Времето,в което тръгнаха не бе особено подходящо,но чия беше вината за несъобразителността им да се интересуват от метерологичната прогноза?Ала това сякаш не беше проблем.Макар леката буричка да ги поуплаши малко, TrueTeam не загубиха контрол над самолета нито пък над себе и успяваха да си изкарат времето приятно,с изключение може би на двамата пилоти,които си разказваха вицове от мезозойската ера,освен това RedMoon постоянно ги прекъсваше,влизайки да търси уж нещо.

Самолетът беше доста голям-специално устроен за 10 души,със стая за всеки един от тях.За нещастие обаче имаше само една баня и трябваше след маса караници MalMan да състави график за нейното ползване.И това малко проблемче бе решено.По-трудничко стана разпределението на телевизора.Всеки със своите претенции…Но и този конфликт намери своето разрешение,когато MalMan без да иска изпусна дистанционното през един от люковете.

Единственото забавление май останаха трите компютъра,от които всъщност само един ставаше за свободно ползване,тъй като другите два бяха заети от MrCom и MalMan (в чийто компютър се съдържаше цялата информация за екипа,за операцията и за всичко необходимо за тяхното оцеляване.

Може би сега е моментът да кажа по няколко думи за всеки от тях.

MalMan-

човек на възраст-не голяма ,но достатъчна,за да бъде вече обременен от оковите на брака,но това явно не го вълнуваше особено,пък и волната му природа не позволяваше да бъде бракуван.

BigLover-

също като MalMan обичаше живота,особено онази част от него ,свързана с женския пол.Той имаше невероятен нюх относно нежното съсловие на обществото и другите често се шегуваха с него,наричайки го “ловно куче”.

BlueHeart-

една кротка душица,неспособен да стори зло никому.Да,ама не.Както вече споменах,всичко е само привидно.Нали има една приказака-“Тихите води са най-дълбоки”…

Smiler-

едва ли имаше по-странен човек от него.С дълбоките си проницателни очи виждаше това,което другите не можеха да видят,но ако някой се опиташе да види в него,100% се обричаше на неуспех.

Suzzy-

млад и зелен,както се казва.Не че годините му бяха малко,нито пък умът му…но използването на неговото предназначение не му се отдаваше особено,но все пак беше идеалният сапьор.

Bongo-

с подобна характеристика като Suzzy,но поне насочваше ума си в правилната посока.

RedMoon-

единствената жена в експедицията.Ако човек не я познаваше добре,би казал че лети в облаците,но всъщност тя бе повече реалистка от всички мъже на борда,взети заедно.Може би и затова беше тук…

Brain-

с невероятно развит интелект ,този човек притежаваше изключителното умение да отсява истината от лъжата и да прозира дребните неща-това,което малко хора умееха.

Master-

също с изключителна интелигентност.Можеше да спори по всички теми.Друг е въпросът колко успешно.

И кой остана….о да-

MrCom-едно от чудесата на природата…или пък може би от грешките…е,определено от първите.

Общо взето всеки от тях притежаваше качества,които го правеха незаменим в дадено отношение.Май изпаднах в подробности,но да не забравяме че подробностите са особено важни в повечето случаи.

Дойде време за сън и нашите хора се настаниха по стаите и се приготвиха за тази особено приятна за някои дейност(съня).Трудно щяха да заспят ,тъй като на другия деб трябваше да пристигнат в базата и вълнението бе нещо естествено.Лишени от сън бяха Master и Brain,които единствени можеха да се справят с управлението на хвъркатата машина.Макар да бяха изпили по една кана с кафе(специално приготвено от RedMoon,и способно да събуди дори слон)нещо ги налегна дрямката.Все пак трябваше да се поддържат будни.

Ей,Brain!-каза по едно време Master.-Знаеш ли какво ще правим в Невуза?

Ами,сигурно ще ловим скорпиони…-промълви Brain и се изхили тихо.

Сериозно те питам.MalMan не ни каза нищо конкретно.Тази потайност не ми вдъхва доверие.

К’во ти пука?Нали отиваме за шоуто?

Хм…Brain,не е така.Може и да е опасно.

Споко,бе човек!Ще се оправим!

Никога не ми казвай “споко”!!!Мразя тази дума!

Окей,окей…-след тези думи разговорът между двамата приключи и така самолетът потъна в тишина,дори Brain позаспа по едно време…

Беше рано сутринта,когато всички се събудиха от някакво разтърсване,но докато усетят какво става,чуха алармата за авария.MalMan отиде веднага при пилотите,които имаха някакси уплашен вид.

Какво стана?-извика той угрижено.

Нещо се блъсна в нас-набързо отговори Master.-Единият двигател е out,другият…също.Май ще се разбием в някоя скала.

Я стига глупости!Къде ще се разбиеш?Тук няма скали!

Тогава значи някой и друг метър под земята…-Brain се опита да вкара черен хумор,но едновременно с това се чудеше какво става.

В следващият момент самолетът пак се разтресе,този път по-силно .Вече целият екип беше на крак.Паниката започна да ги завладява.

MalMan

влезе при тях и се опита да внесе спокойствие:

Не се притеснявайте!Всичко е под контрол.заяви авторитетно.

Ама ние сякаш се снижаваме-едва изрече Smiler.

Глупости!Така ти се струва-В този момент самолетът се наклони на една страна и започна да пропада.-MrCom,отвори склада с парашутите!Всички да имат готовност за напускане на борда!

Не мога,шефе.-Складът се отключваше автоматично чрез компютъра,както и повечето устойства,уреди и т.н.

Как така не можеш?-тонът на MalMan придоби писклив вид.

Всичко е блокирало…

Мамка му!Bongo,Suzzy,разбийте тази врата!

Двамата сапьори в миг се втурнаха към склада и не им отне особено много време,за да се преборят с вратата.

Вътре имаше всякакви глупости,сред които се намираха и парашутите.За нещастие бяха само 9,а това значеше че някой не бе вече между живите…Естествено всичко се разграби на секундата..Човекът без парашут бе RedMoon.А нямаше време…

Ами аз?!?-извика тя с отчаян глас,но това бе глас в пустиня..Никой не й обърна внимание.Всички се насочиха към изхода,като дори се блъскаха в нея.Последни останаха Master и Brain.Първи скочи Brain.Но Master не тръгна към вратата.Дори не си бе сложил парашута.Спря се при RedMoon,която се бе вгледала в една точка и си мислеше…най-вероятно за смъртта.

-RedMoon,

вземи моя парашут.Хайде,побързай!-каза Master и сложи парашута в ръцете й.При това тя сякаш излезе от вцепененото си състояние.

Каквоо?Мне,не мога…Скачай докато имаш време,Master,защото след малко ще е късно.

Мислиш ли че ще го направя?Ако ме познаваше достатъчно,щеше да знаеш.Тръгвай!-думите му прозвучаха заповеднически.Това накара RedMoon да подскочи.Бързо сложи парашута и се насочи към изхода.Не успя да каже дори “благодаря” и изчезна от погледа му.

Master

се запъти към пилотската кабина.Може би имаше някаква малка вероятност да спаси самолета.Разбира се нищожна,но си струваше да опита.Вече се приближаваше към земята.Нямаше време.Огледа терена-беше равен.Ако успееше да овладее управлението щеше да избегне фаталния удар.Това съвсем не се оказа лесна задача,а оставаха някакви мижави 2000 метра.Щансовете бяха сведени до нула.Когато обаче всичко изглеждаше загубено,Master забеляза големи площи с гори.Опита се да насочи самолета натам и малко след това се стигна до удара…

Слънцето усилно печеше и внасяше още повече напрежение и в без това уплашените TrueTeam.Добре че тук имаше дървета и то с дебела сянка.Всички седяха безмълвни.Никой не смееше да каже и дума.Пръв тишината наруши Smiler:

Имам едно предложение.-Останалите го изгледаха странно.-Предлагам да не стоим тук,а да потърсим останките от самолета.Може би е оцеляло нещо.

Едва ли-песимистично отвърна MalMan.

Чакайте малко-намеси се Brain.-Ние не чухме и не видяхме взрив нали?Значи може и самолетът да е оцелял.

Малко вероятно-поклати глава MalMan.

Е да,но ако е така…-BlueHeart излезе от транса.-Там има провизии,оръжия и неща за лагеруване.След малко ще се стъмни ,а не забравяйте къде сме…

RedMoon

също се включи в разговора:

Мда,къде сме всъщност?MalMan,знаеш ли?

Ами истината е че си нямам и най-малка представа.Сега по-добре да тръгваме.И внимавайте къде стъпвате.Възможно е да има тресавища.

След тези негови думи,всички потеглиха,без да знаят дори накъде,но вървяха и вървяха…

Няколко часа по-късно мракът цареше навсякъде.Добре че някои имаха джобни фенерчета,защото облаци скриваха Луната,която можеше да внесе поне малко светлина.RedMoon се обади:

Не мислите ли ,че ще бъде по-добре да спрем тук?След малко батериите ще се изтощят и няма да виждаме даже къде стъпваме.

Я си затваряй устата!-чу се дрезгавия глас на Bongo.Не ни трябва жена да ни дава акъл.-След тази реплика всички избухнаха в смях.RedMoon за втори път се почувства отвратително.Тя подозираше за подобно отношение още преди експедицията,но очакванията й съвсем не бяха такива.”Както и да е”-помисли си .Не трябваше да им обръща прекалено много внимание,просто не го заслужаваха.Единствено й бе мъчно за Master.Той се отказа от живота си заради нея,а тя никога нямаше да може да му се отблагодари за това.Странно…Защо ли го бе направил…

Нечий вик я откъсна от мислите й.Това бе Suzzy.беше попаднал в тресавище.Успяха бързо да го измъкнат,но ако можеха да го видят,шяха да забележат, че лицето му смени всички цветове на дъгата..BigLover заяви:

Ей,може би е най-добре наистина да спрем и да продължим утре сутринта.Вече нямаме никаква светлина.

Всички издадоха звуци на съгласие.Лека усмивка пробегна по устните на RedMoon.

Тази нощ не беше от най-добрите.Едва ли някой бе очаквал да спи на голата земя.но понякога животът ни доставя неприятни изненади без да пита дали сме готови да ги изживеем.

Няма нужда да казвам че никой не успя да мигне.Най-малкото защото имаше хапещи гадинки.От време на време се чуваше по някоя псувня.

Най-сетне настъпи така очакваното утро.Още с първите слънчеви лъчи всички бяха станали и се приготвиха да продължат.Друг бе въпросът ,че гладът ги преследваше открай време.Наоколо нямаше храна,а странното бе че не срещаха абсолютно никакви животни.

Тръгнаха по една утъпкана пътека.Оттук явно бяха минавали хора,следователно все щяха да стигнат до някъде,но не можеха и д продължат защото трябваше да намерят самолета.След кратко колебание RedMoon каза:

Ако не е твърде нахално бих искала да дам едно предложение-Останалите втренчиха поглед в нея.-Мисля ,че ще е по-добре да се разделим и да продължим търсенето.Имам 3 сигнални ракети…-В същия миг Smiler я прекъсна:

Колко пъти да ти казвам да не употребяваш думата “мисля”-отново настъпи гръмогласен смях,който бе нарушен от MalMan:

Стига!Тя е права.Ако се разделим,има по-голяма вероятност да го открием.

-…

и по-голяма вероятност да се загубим-отбеляза Suzzy.

И престанете с този идиотски смях!-развика им се RedMoon-Ако не заради мен,поне заради това,че изгубихме един приятел.Какви хора сте?-Дружинката се омълча.Сетиха се за Master.Той бе загинал,отстъпвайки парашута си на RedMoon.Изгледаха я злобно ,но тя пропусна тези погледи.Очакваше какво ще каже MalMan,който след недълго замисляне заяви:

-MrCom,Brain

и Smiler-тръгвате на изток.Suzzy,Bongo и BlueHeart-на запад,а BigLover и RedMoon-тръгвате с мен.В случай ,че някоя от групите открие нещо дава сигнал на останалите.RedMoon,раздай им ракетите!

Силно озадачени,трутиймарите тръгнаха в посоките,определени от MalMan.

RedMoon

не смееше да каже нищо по пътя.Спътниците й също.Просто нямаше място за приказки.Не че не бяха нужни извинения,но все едно…

Изведнъж в небето проблесна червена ракета.И макар да бе все още светло,всички я забелязоха.Най-близо до сигнала бяха MalMan,BigLover и RedMoon.Дори се оказаха на мястото по-скоро,отколкото предполагаха.Това,което видяха,ги учуди.Сигналната ракета бе изстреляна от…Master.Да,той бе жив и здрав,а самолетът приклещен между дърветата.По лицата на MalMan и BigLover премина физиономиа на учудване,а RedMoon просто засия от щастие и се затича да го прегърне.Примерът й последваха и останалите.MalMan веднага изстреля своята ракета,за да сигнализира на другите трутиймари,които и без това бяха забелязали първия сигнал и вече се чудеха какво става.

След 20-тина минути пристигнаха на мястото.Няма нужда да казвам колко доволни бяха всички-кой от това че вижда Master,кой че вижда самолета(понеже беше пълен с провизии),кой и от двете.Важното е че щастието бе всеобщо.

По-късно извадиха всичко оцеляло от самолета.

Нощта беше звездна и лунна,с една дума-светла.Въпреки това TrueTeam си запалиха огън.Не че им бе студено,а за да се плашат дивите животни,които така и нямаха “щастието” да срещнат.

Но сега трябваше да узнаят за какво бяха рискували живота си.Единственият човек,който знаеше това бе MalMan.Той започна така:

Май дойде моментът да се рабере всичко.Но първо искам да ви кажа ,че мисията приключи преди да е започнала.Най-вероятно сме на стотици километри от определеното място,а и да стигнем някакси дотам ,ще сме неспособни да свършим, каквотото и да било.Моят компютър е най-засегнат,а всички данни бяха в него.Това е едната причина.Другата е ,че явно не сме достатъчно добър екип.Допуснахме грешки,които са недопустими за един TrueTeam.Не бяхме единни в трудни моменти,а единството и сътрудничеството са задължителните предподтавки за успех.Така че,мили мои,оттук-GO HOME!

Досега внимателно слушалият Smiler попита:

И все пак ще кажеш ли за какво бяхме тръгнали?

MalMan

се замисли…Тогава Master каза:

Кажи им цялата истина!-при което MalMan продължи:

Ами…истината е че няма никаква мисия.Изобщо дори няма такава пустиня.В този район няма пустини.Това беше просто едно изпитание,което TrueTeam не издържа.

Каквоо?Значи щяхме да умрем за едното нищо?!?-BigLover бе потресен.

И тази катастрофа е била нагласена?-едва изрече Suzzy все още шокиран.

Това е нечувано…-на свой ред каза RedMoon .-Значи ,Master…ти си знаел?!?

Всъщност не съвсем-продължи MalMan-В началото абсолютно никой не е знаел нищо.По време на полета аз инструктирах Master да инсценира аварията.

А аз как не съм разбрал?-попита учудено Brain.-Не видях никаква грешка от твоя страна…

Не си видял,защото ми имаш доверие.-отбеляза пилотът-Пък и заспа по едно време…

А разтърсването на самолета?-казаха всички в един глас.

Това бе малко сложно,но със старание всичко се постига.

Значи изобщо е нямало да има разбиване на самолета?-RedMoon започна да нервничи.-И ти ни накара да изживеем всичко това?Особено мен.И не ми казвайте ,че е имало само 9 парашута,защото не ви вярвам!

Естествено,че не.-каза MalMan.-Това също бе част от плана.А разбиване можеше и да има,защото Master реши да паркира сред тази зеленина.

Всички гледаха със застинали погледи и сякаш започваха да треперят от яд.

Все пак-продължи MalMan-погледнете от добрата страна.Ако това беше истинска мисия,точно разединението щеше да ни провали и кой знае,сигурно и половината от нас нямаше да са живи.

И как ще се приберем сега,без връзка с цивилизацията?-попита MrCom.

Вече сме пратили съобщение и чакаме да ни приберат.

И по какво го пратихте това съобщение?Да не би и гълъбарник да носихме с нас?-подхвърли Brain ,за да разведри обстановката.

Не.Съобщението епратено още преди мнимата авария.Хайде сега,ако няма повече въпроси,приготвяйте се за връщане у дома.Вземете си вещите от самолета,всеки момент трябва да дойдат.

Вече няма да се учудя ако някой изскочи иззад дървото и каже:”Скрита камера”-рече RedMoon с лека ирония.

Чу се бръмченето на хеликоптерите.”Екипът” се натовари и потегли към вкъщи.И в крайна сметка какво?Аварията-false,мисията-false,а явно и екипът бе FalseTeam.

Така завършва тази кратка история за малките хора от малкия град,в един малък свят,в една малка Вселена.Който е достигнал до нейния край(на историята де)навярно е разочарован,но sorry ,и аз имам други очаквания от околните,но почти винаги нещата не са такива каквито ги искаме,макар че успяваме да се заблудим от фалшивия блясък,но както казах всичко е привидно и рано или късно мъглата се вдига и виждаме само Nuda veritas(голата истина)…

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

casablanca (Мария)

2004-11-09T16:00:31+02:00

Мерси за забележката, но нещо което е провокирано от простотия не може да се напише "сложно" , т.е. така си е най-добре ( умря циганката дето ме хвалеше )
admin (Георги Колев)

2004-11-05T02:45:02+02:00

Ами всичко ти е хубаво, само оправи малко лексиката на разказвача, че изглежда много "прост" човек
Героите може да са прости хора, но разказвачът трябва да е сериозен - за да му имаме доверие.
Иначе подобно на другия разказ, умело използван ефекта на изненадата, като няма излишни описания, както ти самата каза - всяка подрбоност е от значение, което го разбираме в края

TRUE TEAM

Свързани произведения

Коментари

Предложения