линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
3.03.2013 г., 16:15 ч.

Трябва ми 

  Проза » Други
759 1 7
1 мин за четене

 

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам само издънка да взема от златната ябълка. Да отгледам свое дърво. Ти си имаш ламя, ала тя на живота ми взе да посяга, а не си заслужава. Кой ще те храни когато умра? Колко ли още хляб ми остава? Ех, дано я залъжа, че иначе ти от кого ще крадеш? Самотата е тук, ала нея не я пожелавате- ни министри, ни данъчни. Не я иска и твоята хала. Младостта на децата ни е (слава богу!) далеч. В друг живот. В друга държава.

 

Ти не очакваш момчето си да се върне и теб да те вземе. Не да те носи на гръб. За ръка да те хване. За прегръдка са твърде хълмисти вече очите ми. Спъва се в миглите му на моите пръсти гъстият храсталак, а сълзите са вечно излишни. Пущинакът на ириса ми сам е издигнал естествена барикада между вярата и надеждата ми, между “искам” и “имам”. Твоята алчност измисля собствени истини. С тях се боря. За оцеляване.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вили, Благодаря ти!
  • Става въпрос за философска проза,а не за публицистична. Конкретиката
    е само намекната, а коментарът черпи от актуалността.Тук е разминава-
    нето. А за вие и ние -истинско ли е това разделение - няма сериозни
    проблеми. Говорим си повечето за хубавите неща, уважаваме проблемите
    на другия, но не ги съпреживяваме,за да ги преживеем заедно, задължи-
    телно трябва да сме НИЕ - независимо къде.Темата ли боли или хората
    се поболяха?Успехи, Светлана!!! Wali/Виолета Томова/
  • !!!
  • Благодаря Ви!
    На Виктор отговарям така: "Всеки е сам в битката с недоимъка и когато гладът умножи самотата хората тръгват навън да посочат както могат нещата. Нищо няма да променят. От идеалите се възползват следващите, които ще дойдат на власт за да се замогнат."
    Ако не е достатъчно-поемам ангажимента да му отговоря на лични.
  • Мразя това чувство Лина. Отвратително и гадно е, че не разбирам хората в България повече. Кажи ми какво е станало с вас българите в България. Каква е тази горда мистика примесена с отчаяние? Какво е това самотно страдание зад заключените порти на стиснатите зъби? И защо трябва да сте толкова непостижимо-самотни в това си страдание? Преди да заминем бяхме перисмистично-весели с опасения да не се уручасаме. Тук се озъбихме и станамхме малки зъбни колелца в машинките на тукашните държави. И не искаме да бъдем вече препъни камъчетата в механизма на държавността. От толкова много въртене понякога ни се иска да се попилеем някъде извън всякакъв механизъм. Да станем просто цветя във полето огряно от лъчите на залязващото слънце. А понякога се оглеждаме във отблясъците на излъскания си метал и искаме да светим за някого. Можем ли да проникнем със отразената си светлина във мрака и студа на вашата вселена? Не можем! Трябва светлината на хиляди слънца от огъня на ядрената реакция на сливане на атомни ядра.....За произведението - очевидно е чудесно за да предизвика такава емоция в мене.
  • Харесвам философските ти приказки!
  • Благодаря, Септ, наистина е грозна...!
Предложения
: ??:??