Художникът сяда на старата ти дървена табуретка и фиксира погледа си върху празното платно. Бавно размесва маслените си бои с прецизността, присъща на истинските майстори от старите времена. Той вече е облякъл старите си изцапани с капки боя дрехи, в които често избърсва излишната боя от четките си. Подготовката преди рисуването за него е почти толкова важно, колкото самият творчески процес. В тези моменти преди творецът да направи първият размах с четката, той се чувства велик! Способен да създаде шедьовър, по-велик от фреските на флорентинските храмове. Всичко е възможно – всяка идея е осъществима. Творецът вижда в съзнанието си готовата картина до най-малкия детайл. Вдъхновението му е толкова велико, че в момента, в който творецът отваря очите си, той е изненадан и разочарован, че платното не е вече изпълнено с красивите пейзажи от съзнанието му.
Настъпва момент на паника. Художникът не иска да рисува. Не само че не иска – той изпитва същински ужас от това да хване четката. Как би м ...