Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоара ù, заливайки се от смях.
После тези случаи зачестиха толкова, че след известен период на недоумение и възхита родителите му започнаха да ги приемат като нещо естествено за него, една дарба, получена кой знае от какво странно преплитане на гените, понеже не си спомняха в рода им да е имало илюзионист. Близките, впечатлени от все по-сложните му манипулации, подхвърляха идеята да го запишат в училище за илюзионисти. Но родителите му намираха това за твърде несериозно, имаха съвсем други планове за него. Целият род на баща му бяха лекари и някак от само себе си бе ясно, че момчето трябва да тръгне по този път. Ето защо всички бяха изключително доволни, когато го приеха да учи медицина, смятаха ...