Тя бавно гаснеше, потънала в мъка. Очите ù, все още мокри и изморени от поредната безсънна нощ, сякаш се взираха в нищото, чакайки края на болката. Никой не беше около нея, нито приятели, нито близки... Просто я бяха оставили насаме с болката ù. Знаеха, че нищо друго освен него, няма да може да накара онази красива усмивка да грейне на лицето ù.
  Но него го нямаше.
  Нищо не можеше да го върне. Беше си отишъл от този свят, оставяйки я беззащитна, наранена и сама. Съдбата така бързо го изтръгна от ръцете ù. Той, толкова добър и изпълнен с живот млад човек, беше се сбогувал с нея и живота си. А тя – така красива и невинна, не можеше без него.
  Отново две сълзи се търкулнаха надолу по бузите ù. Болеше я, а той нямаше да се върне…