batchvarov (Дон Бъч-Странски)
87 726
12.12.2019 г., 22:32 ч.

Тя и тЯ 

  Проза » Разкази
1590 6 12
2 мин за четене

Тя не се чувстваше щастлива напоследък.

Напоследък не се чувстваше щастлива и тЯ.

 

 

    Повикаха се и се събраха. Беше минало време, не бяха се виждали.

 

        И телефонните им разговори се бяха разредили.Станали бяха сухи, делнични, бланкови... Питаха се коя как и какво, протоколно послъгваха, че са добре.

 

            Преди време имаха мъже. И мъжете имаха тях. 

 

                Друг път нямаха мъже. Понякога нямаха и себе си. 

 

                    Те бяха майка и дъщеря. Живееха в един и същ град. 

 

                        Майката живееше в стара кооперация в централните задни улички. Напролет късно вдишваше цъфтежа на липовия цвят и акацията. 

 

                            Дъщерята живееше в ново блокче до бизнес парка в един бутиков квартал. Тя се вслушваше в ромона на равния дъжд през октомври. 

 

                        Поканата беше за турско кафе със сладкиши. 

 

                    Изпиха кафето набързо. Сладкишите не доядоха. 

 

                Майката сложи очилата си за близко гледане и зачете едно готварско списание. Дъщерята, без очила, смени програмата и се загледа в някакъв моден канал по телевизията.

 

            След време списанието бе прочетено, а модното шоу приключи. 

 

        Тя си замина. И благодари на тръгване. 

 

    А тЯ остана. Също поблагодари и завъртя ключа на вратата. 

 

 

Тя заплака, когато отново остана сама.

Когато отново остана сама, заплака и тя.                      

© Дон Бъч-Странски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смуут и Марко - благодаря много, приятели! Запилял се бях, съжалявам че не съм ви благодарил навреме за вниманието!
  • Интересно, неочаквано, трогателно.
    И за съжаление ... истинско !
    Поздрави за творбата !
  • Интересен стилов преход. Мисля, че си пасва с идеята. Все пак, дори и в този колажен вариант се виждат психологическите препратки и ударения. Хареса ми.
  • Благодарности на всички приятели още веднъж! Приех, че за отчуждението трябва да се пише сбито и лаконично, на него многото думи не му отиват. Затова и формата на изложение.
  • Отчуждението, което все по-застрашително настъпва. Дано навреме се сетим, че трябва да направим нещо, за да го преодолеем!
  • Понякога хората са по-сами когато са заедно. И няма значение да ли имат родствена връзка. Даже по-често е когато има кръвна връзка. Защото ако е познат - ще го игнорираш, е го забравиш, но няма как да "забравиш" празнина, която е създадена между дете и родител. Веднъж създадена трудно се преодолява. А болезнено приемаме факта, че с някой с който имаме кръвна връзка е възможно да нямаме грам емоционална ....
    Определено ми хареса!
  • Допадна ми елегантността на заглавието - Тя и тЯ... Всяка от героините се надява да получи, но никоя не е готова да даде онази Любов, за която разправят, че може всичко... Поздравления, Дон Бъч!
  • Сърдечно благодаря на всички приятели! Задължен съм на всеки за отношението и вниманието. Бъдете здрави!
  • На границата между самотата и ужаса от нея...
  • Не ми допадна много, Дон. Не съм свикнала да виждам тази статичност, обраност и "занемяване" в твоите творби, а може би това е била целта. Самотата не винаги е повод за сълзи. Но да - има разлика между това да си сам и да се чувстваш самотен. Има и такива съдби. Господ събира, а не разделя. Значи освен шоуто и списанието ми се искаше и някаква друга да е причината... Поздрави!
  • Поздравление, Дон! Благодаря за удоволствието от прочита. Отлично описваш отчуждението, дори между майка и дъщеря. Четейки краткия ти разказ си припомних разказа "Онирофилм" на Лино Алдани:

    https://chitanka.info/text/10556-onirofilm

    И там се стигна до парадоксална ситуация във финала на разказа, но нека не отнемам удоволствието на читателите. Големият ми син работи като барман и ми разказа следната случка. В заведението, в което работи, влиза съвсем млада влюбена двойка. Държат се за ръцете нежно и се гледат в очите с много любов. После сядат на масата и си поръчват питиета. А после всеки от тях изважда своя смартфон, вторачва се в него и напълно забравя за другия. Това е модерният свят. Сатана реди пъзела така, че всички да са му подчинени и да са бездушни пионки в неговите ръце.
  • Интересно. А всъщност са сами, дори когато са заедно, а не го забелязват...
    Забелязал съм това тъжно явление в реала.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??