2.01.2016 г., 10:11

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк 

  Проза » Разкази
770 2 24
18 мин за четене

© Безжичен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безжичен, мисля,че за времето, през което съм в сайта не съм писала критика към никоя творба, с изключение на една ( и то, като разказ), в която идейния замисъл се беше изродил от романтичен до леко садистичен. Това - в краткост. Не ми е присъщо да търся нередности и грешки, ако не ми го налага работата или личността . Пиша винаги и единствено моето мнение, съпоставено с реални факти и виждания. Но знам,че ще приемеш просто един съвет - не губи живеца, с който си писал тази история. Беше си удоволствие . И не е чист криминален разказ, а много повече. Това ми хареса. Ако се основаваше на чистотата на жанра, то нямаше да подзема така. Обичам криминални истории,но напоследък рядко попадам на нещо, което да ме изненада,или да ми размърда мозъчното вещество. В повечето случаи до средата съм разгадала загадката и дочитането е просто за пълнеж. Останалото и сам можеш да си го оправиш. Познаваш добре правилата на езика ни. Експериментирай с героите и вложи душа и сърце.Тук го има. Поздрави!
  • LiaNik: Стана ми интересен твоят коментар. Такива ми харесват - иначе - и критики също. Но с посочване на неща, които не съм видял и бих могъл да ги усъвършенствам евентуално .
  • Размислих се, дали да пиша пак коментар. Ще го направя. Защото аз лично, много харесвам историята и героите. Те дишат и подземат. В сайта има много творби, написани по всички правила, но много от тях не са имали висока стойност за мен след прочита, независимо,че имаха звезди от редакторите. Скърцаха ми на доизкусуряване до идеалност. Създаденото от човека не е било, не е и няма да бъде идеално и в това се крие красотата му. Ще завърша така:
    Една жена загубила любимия си мъж. Тя била затворена и трудно контактна. Колегите и, научни работници започнали да я канят да излизат заедно по питие, за да я разтушат. След два пъти тя отказала поканата. Когато я попитали защо, отвърнала :"Скучно ми е с Вас. Не говорите за наука, а всичко останало е скучно празнословие."
    Животът никога не е скучен, еднаквостта, в която се вкопчваме е такава. Поздрави! И - пиши!
    П.П. И се сещам за Гогол и "Шинель". И е се чудя: Какво още е искал да ни каже с такъв вид герой? А за някои и това е скучно.
  • Съжалявам, че когато се впиша ("логна" ) не мога да видя коментара на Esenna, който е многозначителен - "Скука". Ами сигурно за много хора е така. Нямам претенциите, че мога да пиша нескучно. Този предълъг (и сигурно скучен за мнозина, ама може просто да се подмине) разказ бе повлиян от силната емоция от посещения в любимите ми градове - Варна, Лондон, Рим...
    Обективно в сайта наистина има много хубави и интересни криминални разкази, макар и не толкова много. Чел съм с кеф доста от тях.
  • LiaNik (Илияна К.) , благодаря за хубавите думи. А иначе - да, пиша рядко. Може би ще направя опит за още един криминален разказ по-нататък.
  • Безжичен, и аз като си чета моите писания, да ти кажа, все едно не съм ги писала аз, но пък познавам всеки изписан ред и познавам всеки герой. И на мен като чуждо ми стои, пък като пиша живея в него. А, както знаеш всеки е с мерилото си - за едни чистите криминалета са връх на творческо вдъхновение, за други сладките романтични истории, за трети научните трудове, за четвърти нежната кристално чувствена поезия - общо взето всеки със вкуса си. Аз четох с такова вдъхновение, удовлетворение и радост твоето произведение, че чак мъжът ми реши, че гледам филм и се смея от удоволствие, заради това, а аз всъщност - четях разказът ти. Поздрави и мисля, че е време да ни зарадваш с още някоя подобна творба.
  • Пак го прочетох (като че ли не е мое- така ми изглежда), но още по-интересно ми стана: От коментара на Esenna- би ли ми казала тя как да го напиша, за да не е скучно. Какво би искала да видими прочете в такъв разказ
  • LiaNik, благодаря ти много и за "любими", и за търпението да прочетеш този доста голям мой криминален разказ, и за прекрасния коментар, и за това,че си усетила,че съм пробвал да пиша по вечната тема "Жената и мъжът" в по-леката форма на разказа. Разбира се, виждам и недостатъците,които съм допуснал, за някои читатели има и скука в разказа, но това е, което е...
  • "Май я бях подценил заради красотата ѝ – тя очевидно беше още по-умна, отколкото ми се струваше – това деликатно избягване на пряко споменаване на моята немалка вече опитност (т.е. възраст) чрез усуканото изречение, с което си послужи, откри един опасен словесен опонент. " Това съм го заплюла от отдавна, но днес ми остана време да го изчета и...както не веднъж си се убедил, от мен конструктивна критика няма да получиш -"заплюла" съм си междуредието . Та - цитатът от текста ми направи много силно впечатление. Игривата шеговитост между героите,която не се губи до края - също, и...отвореният поглед на героя към света - още повече. Имам вече любими цитати от всяка част, така че очаквай още няколко коментара в този дух. Адмирации!
    П.С. Голям пропуск от моя страна да го оставя като чакащо за по нататък. Все едно да си оставя печелившо билетче от лотарията неизтрито няколко месеца.
  • Скука!
  • !
  • Загадъчно и предразполага да очакваме продължението с нетърпение. Определено е моят тип разкази! Много добро!
  • Прочетох с интерес от начало до край. Прекрасно организирана сюжетна линия и прекрасен отворен финал. Хареса ми. Поздрав!
  • Благодаря, Дами и vale5, че използвахте малко от времето си да надникнете в моя текст.
  • Определено интересно! Задържа ми вниманието! Очаквам продължението!
  • Ха, много криминално изучаващо надприказване долавям в двамата герои.
    Определено ме заинтригува продължението. Какъв ли пожар ще се роди от тези стрелкащи химични и словесни искри?
  • Eia и Vale5, а може би няма да е точно така ... Вие сте утвърдени автори и затова малко ще се постарая, разбира се и за всички приятели в сайта, които биха искали да надникнат... Само ми трябва малко време, че са ме "юрнали"...
  • Забавен и приятен разказ. С vale5 (Валентин).
  • Благодаря, че надникнахте в моите приумици, линасветлана и vale5! И някои идеи ми дойдоха от коментарите
  • Впечатлена съм от оригиналния начин на представяне на героите, участници в непретенциозната ситуация Права е Дочето, Безжичен, остава да представиш своя "шифър". Очаквам продължението.
  • Ха, ха... Находчиво... Благодаря, че се отби. Това е съвсем непретенциозен текст, който ми нахлу в главата...
  • Шифърът на Bezzhichnardo...
  • Честита нова година, Таня.
    Радвам се, че ти е станало интересно. А иначе с някои от туристическите фирми наистина могат да се видят интересни неща. Моето най-често е било по досадна работа и все трябваше да си открадна време. А иначе в разказа ми, както и в останалите, всички случки, събития, герои, места, без реалните географски са напълно измислени...
  • Здравей, Безжичен, и за много години!
    Винаги съм те възприемала като своеобразен гид за хора като мен, непоказали носа си зад граница. И като добавим увлекателното водене на повествованието, не е пресилено да кажа, че текстовете ти са четиво-удоволствие!
Предложения
: ??:??