Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдно с поредната безименна мацка. Познавах онзи блясък в очите му и виждах, че прави огромни усилия да я свали, чак се престараваше. Аз имах нужда от чист въздух, но нямаше как да изляза и да оставя всичко на отвеяната му глава.
Бяха минали 5 часа от смяната и се чувствах като пребит от работа. Пфф, дали пък да не напусна? "Не, няма да напускаш, бе идиот!" Засмях се на себе си. Не. Няма да напускам. "Слава тебе, господе!". Обичах я тая работа, колкото и да беше натоварено последните дни. Лятото идваше, ставаше все по-горещо и по-горещо и хората се избиваха да ходят по барове, да празнуват различни поводи и да си прекарват живота в продължаващи до сутринта купони. Рутината беше една и съща. Идваш с компания, пиеш и си тръгваш с непознат от противоположния пол, с който прекарваш останалите няколко часа от нощта. Личен опит. Само че вече не си падах толкова по това. С времето тръпката изчезва. Поне при мен. Иначе приятелят ми беше чистия пример за човек, на когото никога няма да му омръзне този омагьосан кръг. Като гледах жертвата му не беше нищо особено тази вечер, но той явно силно се нуждаеше от нея след като приключи смяната му. Горката, почти, че взех и я съжалих. "Хаха, гаден тип си!". Поклатих глава в отговор на гласа в главата ми. Започвах да си говоря сам. Май имах нужда от психиатър или пък беше психотерапевт. На кой му пука? Няма значение.
Имах нужда от кофеин. Главата ми беше толкова замаяна, че започвах да виждам замъглено от умора. Още 3 часа... Обърнах се и преди да довърша питието разкопчах няколко копчета от ризата си. Сега вече е по-добре. Можех да дишам поне. И тогава едно черно видение привлече погледа ми.
Както бях забил поглед в земята, една километрично висока червена обувка се появи. Продължих да гледам нагоре. Очите ми се плъзнаха по убийствени тънки крака обути в черни чорапи под доста неприлично къса черна рокля. За малко да се задавя, като видях деколтето и. Около него бяха разпръснати безброй тъмни къдрици буйна коса, но най-впечатляващото нещо бяха убийствените и очи, които светеха в приглушената светлина на бара. Походката и беше смесица между дива котка и заплашителен хищник. До нея вървеше мъж. Буф, дотук бяхме Кристофър. "Само можеш да гледаш, ама пипането е строго забранено!".
Стана ми още по-горещо от преди. Боже, такава жена рядко се намираше. Тя буквално убиваше всичко живо в бара. И тогава тръгнаха в посока към бара. Странно, че докато всички мъже бяха забили погледи в деколтето и краката ù, аз исках само да зърна очите ù. Ръцете ми бяха замръзнали в някаква позиция и тогава може би се случи най-странното нещо. Погледът на лицето и въобще не изразяваше радост, щастие, камо ли някаква възбуда. Тя вървеше бавно и в един кратък миг погледите ни се засякоха. Полазиха ме тръпки и се наложи да стисна юмруци. А в очите и единствено се четеше недоволство, измъченост и отвратеност. Странно, нали? Тя мина и седнаха на бара, но когато се обърна, зърнах гърба ù. Това вече ме довърши. Роклята отзад бе скроена като корсет. Огледах се наоколо. Всички вече бяха спряли да зяпат, единствено аз си мислех, че мога да продължавам да го правя цяла вечер.
Приятелят ми не беше обърнал внимание, все още погълнат от онова женско същество, но аз и не си направих труда да го викам.
Довърших питието, което бях оставил, но в един момент вдигнах поглед и улових нейния. Тя ме гледаше от другия край, изучаваше ме по същия начин, по който и аз бях направил същото с нея. Мъжът до нея говореше нещо, но тя се беше обърнала в моята посока и 5 пари не даваше какво става. Ухилих се, докато свеждах очи към чашата в ръцете ми. Подадох я на сервитьорката, когато беше готова.
Майната му, искам цигара. Шефа го няма тази вечер. Като не мога да се измъкна, ще пуша тук. Извадих запалка и кутията с цигари. Единственото, което успях да си представя, колкото и да се мъчех да не го правя, беше тази жена, с цигара в ръка. Моментален оргазъм. Издишах дима и отново погледнах. Тя ми се усмихваше и беше подпряла глава на ръката си. А в очите и прочетох зов за помощ. Този път се ухилих в отговор и вдигнах чашата си с вода в знак на поздрав. "Кристофър, ще си навлечеш белята!". Тя присви очи по толкова секси начин, че вътрешностите ми се преобърнаха от удоволствие. По дяволите! Продължих да работя, а тя продължи да не отразява човека до себе си. Кой беше тоя? Защо беше с него, като очевидно търсеше всякакви начини да се отърве от компанията му?
Въпросите започнаха да ме мъчат твърде много. Любопитството ми нарастваше и беше на път да ме принуди да отида и да я попитам всичко, което исках. А тя пиеше втора чаша с уиски и изглежда се чувстваше още толкова зле, колкото в началото. Със сигурност не можеше да лъже. Тези очи издаваха всяка една емоция минала през сърцето и. Изпуших две цигари и приключих с поръчките за следващите десет минути. Имах нужда от почивка. Адреналинът, който онова същество в черно предизвика в мен, ме измъчваше. Лошото бе, че тялото ми вече не беше уморено. Напротив, беше по-будно от всякога и сякаш във вените ми не течеше кръв, а електричество.
Милионен поглед към нея. Беше забила очи в бутилките с алкохол насреща ù. "Навън, Кристофър, веднага!".
Хвърлих кърпата от рамото си и се обадих на барманския флиртаджия до мен, че се махам за десет минути. Той поклати глава и ми направи гримаса. Аз само му показах среден пръст и излязох иззад бара. Тогава забелязах. Мъжът го нямаше. Тя стоеше сама и ме гледаше. Не, не ме гледаше. Изпиваше ме с поглед така, както аз в продължение на час бях правил с нея. Всъщност аз я разсъбличах с поглед, а тя май.. Ами тя правеше същото. Страстта гореше в очите и и ме изгаряше. Тръгнах бавно към нея. Колкото повече се приближавах, толкова по-добра гледка придобивах към убийствено дългите ù крака и толкова по-добре фокусирах плътните ù червени устни.
Приближих се по-близо, отколкото един непознат би дръзнал, но тя не се отдръпна. Не създаде дистанция, а напротив, скъси малкото разстояние помежду ни, навеждайки се към мен. Аз протегнах длан към нея и я погледнах в очите, докато тя ме затвори в капан в тях и ме удави най-болезнено. Усмихна се доволно и постави бавно ръката си в моята, преплитайки пръсти с моите. Бяха хладни и успокояващи, но не успяха да загасят пожара в мен. Хванах я и я изправих. Тя се доближи невъзможно близо и прошепна болезнено бавно в ухото ми:
-Имам десет минути.
Остана така и не помръдна. Аз се наведох до кожата на врата ù. Вдишах и издишах дълбоко, а невидимите дири, които оставих с дъха си по врата и, я накараха да настръхне.
Усмихнах се срещу кожата ù и прошепнах в отговор:
-Точно, колкото и аз.
Тя отдръпна лице, усмихвайки се. Аз не желаех да чакам повече покани и я издърпах в другия край на бара. Тя все още държеше ръката ми и ме следваше, докато прекосявахме разстоянието до ъгъла, към който я водех. Когато се скрихме от погледите на многото хора, я извъртях и може би по-грубо, отколкото трябваше, я облегнах на стената. Тя изпъна гръб към мен, а аз опрях ръце на стената от двете страни на лицето ù и гледах като хипнотизиран, докато тя облизваше устни бавно и чувствено.
-Аз съм...
И тя мигновено залепи пръст на устните ми, спирайки ме преди да кажа името си.
-Без имена - и бавно погали устните ми с показалец.
Все още застанали в същата поза бавно наклоних глава и облизах показалеца и. След това леко прокарах зъбите си по него и гледах как това я накара да полудее.
Тогава наведох глава и се приближих до ухото и, както тя бе направила с мен.
-Исках да ти го кажа, за да съм сигурен, че имаш кое име да стенеш след малко.
Тя издиша шумно, но не се предаде.
-Убедена съм, че ще ме накараш да издавам само едночислени звуци... Имам някакво усещане, че ще ми е трудно да стена нечие име.
Засмях се като вълк и бавно залепих целувка на врата ù. Свалих една от ръцете си и я плъзнах надолу по тялото и докато не достигнах бедрото ù. Поставих пръстите си там и започнах да я галя.
-Права си.
Погледнах я - беше затворила очи от наслада.
Пръстите ми доближиха плата на роклята и и го вдигнаха единствено милиметри нагоре.
"По дяволите!!!"
Черни жартиери и черни чорапи.
Тази жена щеше да ме убие. Въздухът изсвистя през зъбите ми и изръмжах гърлено. Пръстите ми погалиха ефирния плат.
-Харесва ти това, което виждаш?
Тя се усмихваше подканващо.
-Повече от харесва ми.
И се наведох към устата ù. Нямах намерение да спирам, докато не завладея всяко кътче от тези устни. Тя си пое дълбоко въздух, когато езикът ми навлезе в устата ù. Вкус на уиски и лимони. Беше божествена. Сладка и мека. Другата ми ръка се плъзна в косата ù, докато изучавах всеки сантиметър от нея с езика си. Не можех да се спра. Усещах, че устните ми пулсираха, но тя ме придърпа още по-близко към себе си и аз нямаше как да спра. Ръцете ми се плъзгаха навсякъде. Не исках да остане сантиметър, който да не съм докоснал. Изведнъж ми се прииска повече. Исках да я видя излегната на легло. На моето легло. Исках да изследвам всяка част от тялото и. Докато я целувах и тя ми позволяваше да я превземам с всяко следващо погалване на езика ми си помислих как би изглеждала на лунната светлина в ръцете ми. Мислите ми препускаха бясно.
С мъка откъснах устни от нейните и продължих към гърлото и. Залепях целувки навсякъде, където ми даваше достъп. Започнах да хапя бавно врата и встрани и тя полудя. Тялото и се стегна в ръцете ми и тя изстена. Това беше най-възбуждащия звук на света. Ръката ми се плъзна под гърдите и и продължаваше да я гали. Преместих се от другата страна на врата и и направих същото. Тя изви гръб и затвори очи. След няколко секунди отблъсна устата ми и се наведе към гърлото ми. Облиза кожата ми бавно, а ръцете и шареха по гърдите ми и гърба ми. Усещах ноктите и през ризата си, които се забиваха леко в кожата ми. Тя започна да целува онази част от гърдите ми, която беше гола заради копчетата, които разкопчах.
Тогава я сграбчих и я обърнах с гръб към мен. Тя залепи лице на хладната стена, а аз зацелувах гърба и болезнено бавно, докато притисках тялото си у нейното и не и давах да помръдне.
И телефонът ми завибрира в джоба ми.
Изругах под нос и откъснах едната си ръка от тялото ù, за да го извадя. Тя обърна лице към мен. Беше онзи идиотски оръфляк. Бяха минали десетте минути и вероятно не можеше да се справи сам с работата.
-Трябва да вървя - прошепнах задъхано и целунах бузата ù.
Тя въздъхна.
-Да - беше единственото, което каза.
Целуна ме за последен път по устните и се наведе към ухото ми.
-Това беше неописуемо.
И усетих зъбите и около ухото си.
Едвам се сдържах да не изкрещя. Тогава тя се отдалечи с походка на пантера обратно към бара, а аз я гледах задъхано.
Прибрах телефона си обратно и я последвах. Завърнах се зад бара доста по-замаян от преди и с изгарящо тяло. Все едно ме бяха завързали на кладата. Приятелят ми започна да ми опява как съм потънал в дън земя и съм го оставил сам отново. Аз се правих, че го слушам. Бях обърнат с гръб към нея, докато изпълнявах поръчката. Когато се обърнах, нея я нямаше. Мамка му! Беше си тръгнала. Не разполагах дори с име.
Приближих се до мястото, където стоеше. Второто и уиски стоеше наполовина неизпито. Глътнах го на екс, въпреки че ми бе забранено да пия на работа. Усетих отново вкуса и в устата си и затворих очи, докато преглъщах студената течност.
Когато ги отворих, забелязах, че на салфетката до чашата имаше написано нещо. Протегнах ръка и я взех. Телефонен номер. Усмихнах се широко и извадих телефона си. Набрах номера и отсреща тя вдигна на първото прозвъняване.
-Значи си падаме по тъмните ъгълчета на баровете?
Чух сладкия и смях.
-Само когато са прекарани с непознати тъмни странници и само когато има опасност да те хванат.
Усмихнах се в отговор.
-Палавница.
Засмя се отново.
-Само понякога.