Убийства за фон 3

Глава трета

- Заподозряна ли? Заподозряна! Смятате, че съм убила Светла? Чудесно! - бях шокирана, наистина не предполагах, че господин Петров ме е поканил у дома си, за да ме поразпитат - Добре, господа, мислете си каквото желаете, но не съм извършителят на убийството - не усетих как драстично бях повишила тона си и гласът ми ехтеше из просторния хол.

Гущеровите очи на Маринчев внимателно ме сканираха.

- Прекалено си нервна. - констатира той - Ако наистина си толкова невинна, за колкото се представяш, уверявам те, че няма от какво да се безпокоиш.

Не можех да преигравам и да се преструвам на спокойна, след като в мен бушуваха толкова много емоции, които, примесени с изненадата и учудването от предстоящия ми разпит, заплашваха да изригнат с пълна сила. Наложих си да запазя самообладание, въпреки че Маринчев сериозно ми лазеше по нервите.

- Добре, инспекторе. Да чуя въпросите ви. - знаех, че никак не е удачно да се противопоставям на разследващите. Все пак имаха право да научат истината. Инспекторът се прокашля авторитетно и с равнодушен тон поде:

- Патолозите установиха, че госпожица Светла Петрова е простреляна в слепоочието към 17.00 Интересно ми е какво правихте по това време. Къде беше в интервала от 16 до 18 часа?

"Колко е невъзпитан само - не ме познава, а ми говори на ти, сякаш сме първи приятели!" - помислих си и се втренчих към прозореца. Едри капки дъжд барабаняха по стъклото, а вятърът свистеше страховито, но не обръщах особено внимание на времето вън. По-важно бе това, което ставаше в хола на семейство Петрови.

Най-важното за всеки, който желае да се измъкне чист като сълза от едно разследване, е алибито. А аз си имах непоклатимо алиби! И слава Богу! Не ми се искаше инспекторът да задълбава твърде много в личния ми живот. Не че имах кой знае какви тайни, но просто ми се повдигаше от мисълта как си стоя кротичко на едно столче, докато той ме мъчи с неудобни въпроси.

- По това време плувах. От 15.30 до 17. 30 - срещнах учудения му поглед и доуточних думите си - Базата на МВР разполага със закрит басейн, където студентите могат да разпускат през свободното си време.

Отговорът ми май не се хареса на следователя, който очевидно очакваше нещо по-пикантно и подозрително. От самото начало си знаех, че Маринчев се надяваше да открие и най-дребното несъответствие в показанията ми. Е, да, но не му се получаваше!

- Басейнчета... да не би да си на спа процедури!

Не го удостоих с отговор и той продължи:

- Поплувала си значи... Сигурно никой не може да го потвърди?

- Напротив, инспекторе. Май ви се иска да е така. Поплувах с колеги от Академията. Никога не посещава сама басейна, скучно ми е.

- Много добре! А преди това... къде беше?

- Преди обяд имах среща със Светла.

- Стигаме до най-интересното! Разкажи ми какви бяха отношенията ви с внучката на Светлин Петров.

- С нея сме... бяхме... приятелки.

- Приятелки?

- Да. Уговорихме се да се видим в срадкарница "Морти", намира се...

- Зная къде е. - най-безцеремонно ме прекъсна - Продължи, ако обичаш.

Ако зависеше от мен, изобщо нямаше до продължавам, но се налагаше да разкажа за срещата си със Светла. Нямаше да споделя всичко. Исках да разбера доколко дядото е честен и дали е толкова чист, за колкото се представяше.

- Както винаги, тя закъсня. С 15 минути, но в това нямаше нищо нередно. Поговорихме си. Светла ми разказа много интересни неща - за новата си длъжност на управителка. Помоли ме да я заместя за седмица в галерията на булевард "Васил Левски" - възнамеряваше да си почине в Италия. Била изморена от напрегнатия ритъм на живот. Без много да му мисля, приех поканата ù.

- Приела си?

- Какво странно намирате в това? Откога да помогнеш на приятел е нещо странно?

- Не, не. Няма нищо странно. Продължавай, продължавай. Слушаме те с интерес.

"Как ли пък не!" - помислих си - "Това ти е работата. Нали затова ти плащат!"

- Светла ми даде ключовете за галерията и кода за алармената система.

Последното ми изречение очевидно го заинтригува:

- Значи би могла да си влизаш и излизаш съвсем спокойно в галерията, когато си пожелаеш?

- Така е. - разбрах накъде бие Маринчев, пак искаше да ме провокира. Разчиташе само на някоя малка грешка. Не бих допуснала да ме разиграва. - Но както казах, в интервала от 15.30 до 17.30 бях в басейна. А нямам нито сестра близначка, нито двойничка, която да се подвизава по галериите. Ясно? След като поплувах, се прибрах в общежитието, четох книга и заспах. Това е. Един обикновен ден.

- Последен въпрос - имаш ли си представа кой може да е извършил убийството?

Погледнах към дядото на Светла - не изглеждаше заинтересуван от разговора, но бях сигурна, че внимателно следи всичко.

- Не знам кой я е убил, но със сигурност Светла имаше много врагове. Завиждаха за успехите ù, мразеха я. Като бяхме в сладкарницата, телефонът ù звънна, уговори си среща с някой точно за 17.00 часа. Но не спомена име. Човекът отсреща явно я помоли да се видят на другия ден, но тя отвърна, че ще е заета. И така решиха да се видят днес следобед в галерията. Напълно е възможно именно човекът, който ù се обади, да е я е убил. По всичко личеше, че го познава. Не знам... не знам какво се е случило!

- Случаят ще се окаже по-заплетен, отколкото предполагах. - констатира Маринчев.

- Искам да попитам господин Петров нещо. - пожелах аз.

- Кажи, Хриси. - в тона му не се долавяше и зрънце любопитство, а по-скоро безразличие.

- Забелязали ли сте нещо странно със Светла напоследък? Да ви се е оплакала от нещо... или от някой?

- Не. Защо?

- Защото сте ù дядо, защото може да разчита на Вас, защото Ви уважаваше най-много от всички!

- Не. Какво нередно да сподели? Всичко си бе нормално... И Иван Маринчев ме попита същото.

- Помоооооооощ! ПОМОЩ! Не! Пусни ме! Неееееееее! - пронизителен женски писък се разнесе из къщата.