21.09.2007 г., 9:52 ч.

Убийство  

  Проза
988 0 10
3 мин за четене
На Д.К.
Денят е чудесен - типичен августовски ден, горещ, зноен. Но ние с тебе, любов моя, сме далеч от жегата - намираме се в планината, а там е прохладно, подухва лек ветрец. Вървим към една полянка, която аз познавам много добре - ходила съм там с децата - от нея се вижда реката, големия завой на пътя. Хванала съм те за ръка и искам по-скоро да стигнем това приказно място - тайнствено със своята красота, нашепващо магически думи.
Ето, вече сме тук - полянката е изумително кръгла и блести от утринната роса. Създава у нас чувство на жизнерадост, светлина и чистота. Разнася се онзи дивен мирис на зелена трева, на природа, на доброта. Не малко пъти този мирис ме е карал да потрепервам и да мисля. Убедена съм, че и с тебе е така.
Имам чувството, че всичката космическа енергия се е съсредоточила в тази китна полянка, че цялата Вселена е слязла тук, на Земята. Сърцата ни се изпълват с любов.
Птички чуруликат и с бодрите си звуци придават на обстановката още по-мистичен вид. Гората шуми и н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Маринчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??