15.05.2009 г., 23:09 ч.

Ударче под кръста 

  Проза » Разкази
830 0 7
1 мин за четене

                                                                       (само за жени)         

 

Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът,  с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което и досега събираше  някой и друг поглед по улици и плажове. Тя добре си даваше сметка за оръжията, които има и ги ползваше с удоволствие и финес. Кипеше от живот и се чувстваше  отлично. Е, може би понякога уморяваше малко близките с нескончаемите си идеи и начинания. И като че ли прекаляваше с купоните... Енергия, ви казвам.

 Преди седмица Милена беше  започнала поредната инициатива - ремонт и пълно обновяване на къщата, в която живееха.  Падаше си малко перфекционистка  и не се задоволяваше с какво да е -  всичко трябваше да е красиво и качествено, но не безумно скъпо. Слава Богу, имаше верен усет на ловец и  успяваше да го постигне. А и добри приятели, които ù помагаха.

Днес имаше среща с много близка приятелка, Кристина, която работеше във фирма за врати и можеше да ù предложи добра оферта. Пиха кафе и се забавляваха, докато обсъждаха възможностите за добра сделка. Приятелката я изпрати при най-добрия майстор на фирмата, който отгоре на всичко имал слабост към чаровния пол и можел да направи отстъпка от цената.

Зарадвана, Милена  с бърза крачка се запъти към новата задача за деня.  След около два часа се върна вкъщи, доволна от приличната  оферта, която ù бе дал любителят на нежната  половинка на човечеството.

.................................................

    

 

 Звънна ù телефонът. Беше Кристина, леко учудена какво  ли се е случило.

Обадила се на майстора  да пита дали е идвала една хубавица да поръчва врата, а той казал, че не, за съжаление, днес никакви хубавици не били минавали и нали ги знаем  ние готините мацки колко често си менят настроението и плановете. Може би щяла да мине утре или кой знае кога...

 

 .................................................

 

 

Милена горчиво се усмихна и някак набързо и механично приключи разговора. Сипа си чаша вино и седна да прави списък с гостите за  четиридесетия си рожден ден.

 

 

 

© Антонела Огнянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ,Владимир. Да ти се връща!!!
  • Честит рожден ден, Антонела! Желая ти крепко здраве, радост и творчески успехи! Твори и радвай с творбите си! Бъди!
  • Благодаря ви мили,мили,мили!!!! А живота..... май е най-хубаво да го изживеем с повече чувство за хумор!
  • Ударче под кръста ли?! Или е чиста проба женска злоба или Кристина е страшно тактичен човек. За мъжа какво да кажа - въпрос на вкус, но приятелката...Бъди хубавица, изстръгвай въздишките на минувачите покрай теб, честит празник Антонела!!! Обичам да те чета. А и на петдесет може да прочетеш възхищението от жизнерадостта си в доста по-млади мъжки очи!!! Излъчването е важно, не броя на годините. И никаква злоба не може да ти го отнеме. А който е пропуснал курсовете за чувство за мярка или е тъп или е злобен все още се чудя. А може би и двете, ужасна комбинация.
  • кофти, наистина, свикнали сме да се виждаме през очите на другите само с нашата представа за себе си....
  • Усмихни се!Да приемем,че помъдряваме с всяка нова годинка...
  • Какво и пука! Я да си спретне купон за чудо и приказ!

    Честит Рожден Ден, Антонела! Бъди все така слънчева и жизнерадостна! Желая ти щастие и любов!
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=FofQmEyvTZQ&feature=related " target="_blank">Музика >>> </a>




Предложения
: ??:??