УЙДУРМА

(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)

Действащи лица:

1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде.
3. Новодомецът, щото ще е главният герой.
4. Жената на новодомеца, защото без нея не може.
5. Хорът на кварталните зевзеци, щото те са винаги и навсякъде.

Действие І-во: Завеса. На сцената, пейка пред вход на панелка. Чува се чегъркане на ударна дрелка, премесено с припева на „Само да те лепна, дънките щи цепна” от популярният евъргриин „Радка-пиратка”. На пейката седи Дешка Дашната в оскъдна рокличка, от която се види всичко, пали цигара и нервно прехвърля крак връз крак:

ДЕШКА: - Уф, ама къде му са връзвам и аз на акъла на туй Семе? Тюх-пуф (тюхка се и пухти).

ХОРЪТ НА ЗАВЗЕЦИТЕ (прикрити зад храст): 

Каква ли ще стане,
кой ли ще се хване,
на Дешкината кука,
ще има днес сполука!

Чегъркането на дрелката спира, но „Радка-пиратка”, не. След малко входната врата на блока се отваря, от нея излиза Новодомецът, изблещва се на Дешкините прелести, но смутен от сластния ù поглед свежда клепки:

НОВОДОМЕЦЪТ: - Добро утро!

ДЕШКА (провлачено с френско „р”): – На дър-р-р-рво, да ти е утр-р-р-ото, др-р-р-аги!

НОВОДОМЕЦЪТ: (явно не схванал, зяпа небето): - Я, какво е слънчице днес! Ще да е жежко, а?

ДЕШКА (изтяга се назад на пейката, слагайки ръце зад тил, пъчи пазва и разтваря кълки): – Уф, от сутринта съм са подмокрила!

НОВОДОМЕЦЪТ (прави се на чук) : Жега, не жега, ще трябва да се ходи, щото с таз бургия една дупка не можах да пробия. (излиза от сцената).

ДЕШКА (с досада): Тоз, да не излезе някой амсалак! (изпуфтява и пали нова цигара).

КВАРТАЛНИТЕ ЗЕВЗЕЦИ (иззад храста):
Ще стане, ще стане
и тоя ще се хване,
с новата бургия
на Деш’кинта магия!

Завесата пада. Край на І-во действие.

Действие ІІ-ро:

Завеса. 

Стена и таван от гипскартон, изобразяващи стая в панелно жилище. Новодомецът пробива с дрелка тавана, а Митьо Семето боядисва с маче стената в бледо розово.
СЕМЕТО (под сурдинка): - Да имаше по бира!

НОВОДОМЕЦЪТ: - Жена, донеси по една бира, че ожадняхме в тази жега.

СЕМЕТО (пак под сурдинка): - ”Загорка”!

НОВОДОМЕЦЪТ (провиква се):  - Жена, „Загорка”!

Влиза ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА и носи две „Загорки” и се оттегля уж, ама слуша зад стената от гипскартон. Двамата пият от шишетата, забърсват муцуни с опакото на ръкавите и:

НОВОДОМЕЦЪТ: - Там долу... на пейката пред входа... уау-у-у, леле-мале!

СЕМЕТО (прави се, че бърка боята):  -А, Гилито ли? Добро е кучето, не хапе!

НОВОДОМЕЦЪТ: - Не, бе майсторе... една такава с лустросана фасада, с ей такива балкони (показва) и я избивало влага, там в ниското (намига).

ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА (иззад картона):  - Бре, твойта вяра, още не сме са нанесли!

СЕМЕТО (изненадано): - Ама ти да не си срещнал Дешето? Тя тъй си дума, ама още е момиче, щото е каратиска и кой ù посегне, от бой го спуква, ша знаиш!

ЖЕНАТА НА НОВОДОМЕЦА (клати ухилена глава): - А така, майсторе, изкара си още една бира!

НОВОДОМЕЦА: - Не думай, пък гледа тъй влажно!

СЕМЕТО (ръката напред, дланта нагоре, главата с чупка в ляво и мига със същото око): - Щото е с лещи.

ХОРЪТ НА КВАРТАЛНИТЕ ЗЕВЗЕЦИ (не се вижда):

Пустото му Семе,
как я завъртя,
ама пък, сценариста,
бива ли така?

Завеса.

Край на второ действие. 

(Можете да пиете „Загорка” през антракта. Ще бъдат поканени за спонсори.)

Действие ІІІ-то (последно):

Завеса. 

Отново пейката пред входа на панелката. Чува се само чегъркането на дрелката. Дешка е с гръб към публиката. Качила е десният си крак на пейката, хванала се е за облегалката, главата ù е отметната назад, погледа нагоре към високите етажи.

ДЕШКА: - Отиде за бургия и се не видя. Дрелка чувам, ще да е минал през задната врата. А пък строен и напет ми се видя младежът, с дупе остро и огромен нос.

ХОРЪТ НА КВАРТАЛНИТЕ ЗАВЗЕЦИ (Иззад храста): 

Слънцето пече, отива към обяд,
Дешка басът губи, ще се изяде от яд,
каса бира ще пием ние все,
ако до час новодомецът не ù даде!

ДЕШКА (озверва се срещу входа, а после към публиката): - Я, вратата на асансьора хлопна. Той е. Сега ще става, квото ще!

НОВОДОМЕЦЪТ (надзърта през полеко открехващата се врата на входа, после плахо пристъпя): - Добър ден!

ДЕШКА (строснато): - Добър ще е, кат’ седнеш тук до мен (дръпва го за ръкава към пейката).

НОВОДОМЕЦЪТ (опъва се): - Сакън, ма како, не така, като малък съм си чупил таз ръка (посяда едва-едва на ръба на пейката).

ДЕШКА (намества се плътно, почти връз него и премята ръка през рамото и балдър върху крака му): - Виж, сладък, качваш се до горе с мен и получаваш свирка, плюс десет кантички „Загорка – кен”!

НОВОДОМЕЦЪТ (към публиката): - Десет канти са файда, дори и кютек да отнеса. (И към Дешка): - Добре, да тръгнем веднага, че горе майсторът без бира остана.
Двамата изчезват зад вратата на входа.

Завеса. 

Иззад завесата с мрежичка със „Загорка-кен” излиза МИТЬО СЕМЕТО (към публиката): - Една я ний гласихме, друга аз я смятах, трета накрая стана, тази уйдурма. Не се сърдете, калпъв ни е сценариста, но пък КВАРТАЛНИТЕ ЗЕВЗЕЦИ, ще пийнем биричка. (подрънквайки кантите се вмъква обратно зад завесата).

ХОРЪТ НА ЗЕВЗЕЦИТЕ (в съпровод на звън от халби):

Наздраве, наздраве със „Загорка-кен”
да пийнем, да пийнем за новият ни член.
След схватката с Дешка при тази уйдурма,
В махлата ще си имаме още един хаймана.

КРАЙ!

(цветя и бира от спонсора)