Адриан (Андрей Андреев)
274 105
28.06.2017 г., 14:51 ч.

Университетски неволи 

  Проза » Други
5.0 / 1
614 1 0
7 мин за четене
Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорливост, но поради невежеството на масата ромеи, които предпочитат да затворят очи и да изпаднат в немилост. Столицата гъмжи от бежанци, които преживели страшните зверства на османците след битката при Хеброс (Марица) в лето господне 6880 (=1371/1372г.), се стичат в пределите на Бизантион, за да намерят временен подслон. Колко тъжно обаче е всичко... Градът ни е по-беден от когато и да било. Нравите на гражданите пропадат все повече и повече, франките, които имат правото на свободна търговия, извършват огромни злоупотреби над нас, ромеите, а политическото влияние, с което Романя разполага с всеки изминал ден става все по-малко. В моите очи, всичко това вещае края на Римския свят, края на империя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Предложения

Още произведения »