17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо.
„Сссст”
Отново болка... отново петното на тавана, но сега заемаше целия му обзор, сякаш го гледаше от една педя.
Знаеше какво ще последва, започна да се премята болезнено...
– Как... какво искаш от мен!?
– Да се поразходим - каза гласът.
– Тук ми е добре, не ми се ходи никъде!
– Знаеш, че може да стане и по трудния начин. ...