Утро
Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата твой. Аромата на твоите коси и кожа. От силните ти ръце. Сгушена така в тях, че чак да горя.
Не че имам нужда от всички тези неща. Но всъщност, да! Те са теб. Теб!
Не че искам много. Стигаш ми само ти, любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Христова Всички права запазени
(Сякаш да!)
