8.10.2013 г., 7:54 ч.

Утро 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
705 0 6

Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?

Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.

От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда  от аромата твой. Аромата на твоите коси и кожа. От силните ти ръце. Сгушена така в тях, че чак да горя.

   Не че имам нужда от всички тези неща. Но всъщност, да! Те са теб. Теб!

   Не че искам много. Стигаш ми само ти, любов.

© Пламена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??