7.09.2024 г., 16:20

В началото на септември...

430 0 2
1 мин за четене

Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... Спомням си също и как бяха посрещанати първокласниците в празничния първи учебен ден, от учителката на моя син. Как  горда бях, че момченцето ми прочете на глас заглавието на подарената му книжка. Справиха се и повечето деца. А, навярно, майките им пазят като мен, книжките от първата учителка. И вече гатанките в шареното книжле срича по-малката ми внучка, след голямата. Живот и здраве - приемствеността да продължава, с Божия благословия! ... Но моето необичайно чувство все тъй леко ме гложди. Със сигурност е и заради годините - летят, уви ... Все пак, някак ми е обидно да слушам за  'професионалното изхабяване' на учителите. Да, трудна е учителската професия, особено в днешно време, а и твърде бързо вече напредват технологиите ... Но - бих поспорила ... Може броят на годините да е важен, ала или си учител по душа, или не ставаш. Твърдя това, след много изпратени от мен випуски. А не само трудна е учителската професия, тя е и творческа ... И единствено ('публиката') учениците решават   дали и кога учителят се е изхабил. Те са и мерило за неговата работа и ако го надминават, значи - тя е била успешна. А нали  младите учители, също са възпитаници на по-старите си колеги ... Вярвам в успеха на достойните учители - свободни по дух, човечни, родолюбиви, с призвание. Без и с опит, млади или по-възрастни, /само/образоващи се ежедневно ... Както възрожденците - разпалващи в децата въображение и желание да четат, да знаят, провокиращи мисленето и творчеството ... За достойните учители - аплодисменти и цветя ! С Божия помощ да се множат, заедно с учениците - най-вече ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Дорагеорг                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, спомени,приятелю! Благодаря!
  • Интересна кратка история за хората, които са ни учили на А,Б за всичко от живота. И колкото и да сме негодували на времето срещу тях, все пак остава хубавият спомен за тях.

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...