7 sept 2024, 16:20

В началото на септември...

  Prosa
427 0 2
1 мин за четене

Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... Спомням си също и как бяха посрещанати първокласниците в празничния първи учебен ден, от учителката на моя син. Как  горда бях, че момченцето ми прочете на глас заглавието на подарената му книжка. Справиха се и повечето деца. А, навярно, майките им пазят като мен, книжките от първата учителка. И вече гатанките в шареното книжле срича по-малката ми внучка, след голямата. Живот и здраве - приемствеността да продължава, с Божия благословия! ... Но моето необичайно чувство все тъй леко ме гложди. Със сигурност е и заради годините - летят, уви ... Все пак, някак ми е обидно да слушам за  'професионалното изхабяване' на учителите. Да, трудна е учителската професия, особено в днешно време, а и твърде бързо вече напредват технологиите ... Но - бих поспорила ... Може броят на годините да е важен, ала или си учител по душа, или не ставаш. Твърдя това, след много изпратени от мен випуски. А не само трудна е учителската професия, тя е и творческа ... И единствено ('публиката') учениците решават   дали и кога учителят се е изхабил. Те са и мерило за неговата работа и ако го надминават, значи - тя е била успешна. А нали  младите учители, също са възпитаници на по-старите си колеги ... Вярвам в успеха на достойните учители - свободни по дух, човечни, родолюбиви, с призвание. Без и с опит, млади или по-възрастни, /само/образоващи се ежедневно ... Както възрожденците - разпалващи в децата въображение и желание да четат, да знаят, провокиращи мисленето и творчеството ... За достойните учители - аплодисменти и цветя ! С Божия помощ да се множат, заедно с учениците - най-вече ...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Дорагеорг                                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, спомени,приятелю! Благодаря!
  • Интересна кратка история за хората, които са ни учили на А,Б за всичко от живота. И колкото и да сме негодували на времето срещу тях, все пак остава хубавият спомен за тях.

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...