- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата извън селото. Тя ме чакаше там. Подярявах ù по едно цвете, но тя беше най-красивото от всички. Срещахме се така две-три години, докато преди четиридесет и пет, в една ей такава нощ не поисках ръката ù. Свидетели нямаше, когато тя каза “Да”, освен същата тая пълна луна като сега. Ходех три или четири пъти да я искам от баща ù, но той всеки път ме отпращаше. Накрая една вечер я помолих да избяга с мен. Тя се съгласи. Но какво да бяга!? То, нейното село беше на няма и два километра от нашето. Е, го е къде е - като прехвърлиш баира и си там. Дойдохме ние тука, а на следващия ден баща ù дойде с двайсетина мъже да я търси. Дядо ти знаеше колко я обичам и не я пусна. Щеше да се стигне до бой, ако майк ...