В онези дни
В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш да ги усещаш, другите са просто заобикалящи предмети… Просто предмети…
В онези дни, когато лъжата и истината са се заплели в моряшки възел, който трудно можеш да развържеш и от това усещаш една празнота под слънчевия сплит - една разяждаща и внезапна празнота…
В онези дни, когато умря чувството ми за Сигурност, сгърчено на пода, някъде между ударите, които понесох сам от себе си и униженията, на които с неудържимо удоволствие се подложих, а сетне запалих цигара и я изгасих в ръката си…
В онези дни, когато Мария дойде при мен и каза:
- Защо?
- Защото не можем нищо да направим и от това боли, защото Повторяемостта боли, невъзможността да се намесиш в нея и да я стъпчеш…
В онези дни реших… Няма да има повече такива дни…
© Питър Хайнрих Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Найстина ще се съглася че пишеш страхотно...
-
Добре,че имаше оптимистичен край,иначе щеше да ми подейства самоубийствено.Много въздействащо ми идваш и то все драматично. Олях се с повторенията,но браво за разказа,къси -дълги явно във всико те бива
-
До болка чувстван разказ!Пусни само слънчевите дни с птичките!!
-
Мерси буку.
По повод за неразбирането, имаше едно стихотворение, което завършваше по следния начин:
"Отдавна подозирам принца от приказките в демагогия."
Е, за себе си спокойно мога да кажа:
"Отдавна самоподозирам се в антидемагогия."
Още веднъж благодаря за коментарите, защото явно ти си единственият, който се осмелява да остави такива. :Р Поздрав! -
Готини са ти разказите, и преди съм ти го казвал. Жалко, че повечето хора не ги разбират.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
