Болничната стая е като обратната страна на зара.Като вътрешната му кухина - студена, бяла празнота, маркирана с точки, сякаш е простреляна мишена.И ти, свит в ъгъла, чакаш онзи неиграчът , а Този , който е измислил играта да заметне с ръка. Подухва в дланта си за късмет.Да, да, Той обича да вдъхва живот, а ти само отваряш очи и броиш точките - 1...2...3...4...5...6
Понякога и 6 не е достатъчно и си казваш: "Не може ли, поне веднъж, да се обърнат две страни едновременно и тогава комбинациите ще са повече!?" Ами, не може, просто Той е измислил играта и "крупиетата" облечени в бяло повдигат безпомощно рамене: Край, залагането приключи! Такава е системата - не може да се прелее късмет чрез система".
© Милко Христов Всички права запазени