Колкото и да е прекрасна гледката през прозореца на автобуса, колкото и нова и интересна да е информацията, която споделяше с нас екскурзоводката, човешките сетива все пак си имат праг на насищане и се уморяват. Затворихи очи и покрай ушите ми преминаваха имена на известните певци, музиканти и творци на Хърватска, без да се старая да ги запомня. Така че не мога да кажа и името на онзи хърватски композитор, чиито произведения се считали за прокълнати и в продължение на половин година не можел да се сформира екип, който да се съгласи да изпълни операта (или симфонията?), която бил написал. Оркестърът на "Титаник" свирел негово произведение, непосредствено преди да се случи катастрофата.
В този момент страхотно стържене ме накара да отворя очи. Разминавахме се с друг автобус на тесен и остър планински завой. Отдясно на нас, за щастиие, не беше мантинела, а каменен зид, достатъчно висок, за да не полетим в пропастта. През главата ми тревожно премина желанието да дръпна спирачката - рефлекс ...