В света на мълчанието
/малки разкази без намеци/
Дълбоко, дълбоко…
На стотици, че и на хиляди метри под морското ниво…
Светът на мълчанието…
Тъмнина, тишина, вечната неизвестност – ще намериш ли храна, ще станеш ли храна…
Светът на планктона…
Който се носи насам-натам. Основно – да търси нещо още по-дребно. А това е трудно дело – наистина, винаги се намира някой по-удобен за изждане, но в това търсене винаги съществува рискът ти да си този удобен за по-големите.
А е тъмно…
И да те лапнат – не можеш разбра риба ли е, или грамаден кашалот.
Не за друго, ама да те глътне кашалотът… Не всекиму се пада тая чест…
И внезапно в тъмнината – светещо кълбо?!
Свети… Светлина – значи водач, значи стремеж, значи някакво бъдеще…
Планктонът се понася. Към светлината, към перспективата…
Защото не може тая светлина да е лоша. Тя е обещаваща, тя е зовяща, тя е символ на щастливото бъдеще през следващите евентуални часове…
Цялото планктоново ято потъва в гърлото на рибата, която ги примамва с фенера на носа си. Просто майката природа я е създала модерна и вечна – отпред въдица със светлина, отзад паст…
Бъдещето на планктона, вярващ в предлаганата евентуалност…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
