Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази
безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"
сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от
безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число.
За да се разграничи от кошмарния пейзаж, той слушаше някаква радиостанция,
усилена почти до предела на възможностите на озвучителните тела.
- Сигурно озвучавам цялата планета... - обърна се навън и изкрещя - Къде сте, бе
копелета?...
После почувства бърз емоционален спад. Отдаде го на преумората и изхвърления
баласт от крещящия въпрос към никой... Замисли се за предстоящата среща. На живо
трябваше да се доуточнят някакви елементарни клаузи от един договор.
"Тези нафукани селяндури... и онзи отвратителен мексиканец... Вчера слезе от ...