Валутна история
Напоследък моята приятелка Лили облича все скъпи тоалети. Променя цвета на косата си. Изобщо, стана неузнаваема.
Гледам я днес на улицата с два големи куфара, а косата и силно тупирана, прибрана в кок, с финтифлюшки в страни.
- Къде така? - питам.
- Знаеш ли, откакто останах в къщи, се чувствам окей.
Слушай, ще ти кажа нещо под секрет, но между нас да си остане! Два, три пъти в месеца ходя в Югославия.
" Виж ти!"- мисля си. А хората говорят врели не кипели.
- Ела някой път с мен!- сепна ме тя.
- Идеята ти Лили не е лоша, ама...
- Какво ама? Знаеш ли? Когато отидох за първи път в Югославия, насила свалиха палтото ми и натикаха в ръцете ми, ей Богу, цели седемдесет долара.
- Откъде да знам? Та ние скоро не сме се виждали.
- Това е нищо. Ако знаеш, шапката ти ще падне. Пътуването до Югославия ми коства четиридесет и пет лева. С шофьора на автобуса сме сие. Ти, като че ли не ме слушаш, а?
- Защо? - отговарям. Разбрах, че си спечелила долари.
- От тук купувам разни дреболии, а там ме чака оная мъжкарана, на която пробутвам стоката и тя ми брои доларите... Веднъж преминах границата с десет комбинезона на гърба си. Митничарят ме изгледа. "Ха, сега де! Спукана ми е работата"- мислех си. Но всичко мина окей.
- Така значи, успя да го измамиш?
Наново я гледам. Колко малко съм познавала тази жена!
- Миличка, ти пак се замисли? - прекъсва ме тя.
- Продължавай, продължавай! - настоявам.
- Знаеш ли каква шега ми направиха напоследък? Пробутаха ми фалшиви долари. Сега знаеш съм решила, такава стока да им пробутам, та дълго да говорят за мен!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Герасова Всички права запазени