Слушалките не слизаха от ушите ѝ. Рядко вървеше бавно. Обикновено походката ѝ беше с с леко усилено темпо. Като минаваше край теб, чувстваш полъх на бриз. Сякаш чуваш лекото прошумоляване на рокля от специална материя, направена за специален човек. Имаше ефирност и ефимерност в нея. Ненатрапващо се постоянно присъствие, силно концентрирано в настоящето, и все пак ненатрапващо се. И очите ѝ говореха повече от думите, които изговаряше, макар че и те те караха да присъстваш в настоящето ѝ.
Всички малки нотички, които излизаха от слушалките намираха място в нея, като приятно убежище от хаоса навън. Подслоняваше ги. Даваше им нов смисъл понякога. Леката вибрация на постоянно шумолящите ѝ емоции плюс случки, случили се и неслучили се и даваше невероятна харизма.
Малкото момиченце се превърна в жена! От Веси Слиса Света момиченце, стана Василиса Прекрасна.
Отнасяше се със света, така както и той се отнасяше с нея. Можеше да я видиш сияеща с пурпурни пламъчета в очите, ако си събудил красавица ...