Сега

Движим се сред дървета и храсти. Непроходима местност, ако имаш тяло, но ние нямаме. Ние сме две сенки, които могат да минат през всичко. Ето я и реката. Човешки очи не могат да видят какво има в мътната вода, но ние можем. Долу има нещо, което искам да ти покажа.

Преди

Той седеше в мрака и дишаше учестено. Не беше получил отговор на въпроса си и затова го зададе отново:

- Тук ли си?

Тишина. Той попита за трети път:

- Тук ли си?

- Да - отвърна тих глас в тъмнината. - Какво искаш?

- Кой си ти? - попита човекът, въпреки че знаеше отговора.

- Аз съм дяволът. Кажи защо ме повика.

Сега

Хвани ръката ми. Аз ще те водя в дълбините на реката.

Гмуркаме се. Усещаш ли студената вода? Да, аз също я усещам.

Виж дъното на реката. Тинесто. Виж водораслите. Обърни внимание най-вече на тези, в които се е заплел кракът на мъртвия човек.

Преди

- Хитро си го измислил. - Каза дяволът след като чу искането на човека. - Аз вече ти се заклех, че ще изпълня всяко твое желание, стига да мога. И тъй като това мога да направя, съм длъжен да изпълня молбата ти.

Сега

Човекът се размърдва. Не се стряскай. Той започва да се оглежда паникьосано. Чуди се къде е. Не знае дори кой е. Бавно спомените започват да се оформят в съзнанието му. Беше паднал в реката.

(Въздух! - пищят дробовете му)

Течението го беше носило.

(Въздух!!!)

Кракът му се беше заплел във водораслите на дъното.

(ВЪЗДУХ!!!)

Когато се сеща за това, той поглежда надолу, но не вижда нищо заради мътната вода.

(Въздух, въздух, въздух!!!)

Дробовете му горят. Мъчи се да се наведе и да достигне водораслите, но не може. Няма сили. Няма въздух.

Човекът умира под водата, а последният му спомен е, че не му е за пръв път.

Преди

- Давам ти вечния живот, който ти обещах. - Каза дяволът - От днес нататък, няма да старееш. От днес нататък няма да боледуваш. От днес нататък щом умреш, душата ти ще се завръща в тялото и така никога няма да преминеш завесата. Поздравления, успя да ме излъжеш...

Сега

Човекът е мъртъв. Но не за дълго. Скоро пак ще се съживи.

Хайде да се махаме. Неприятно ми е да гледам мъха, който е израснал по тялото му. Самият той се е превърнал в част от речното дъно. Една постоянно пробуждаща се и умираща част.

Той получи каквото желаеше. Никога няма да премине отвъд.

Не пускай ръката ми, излизаме.

За последно поглеждаме мътната вода от брега. Не се вижда нищо.

14.04.2008

НРО