8.07.2012 г., 9:52 ч.

Вечен живот 

  Проза » Разкази
656 0 0
2 мин за четене
Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми липсваше по нещо и продължих да обикалям нови и нови места с надеждата да намеря такова място, където ще се чувствам цял. Не намерих.
От скоро започнах да обикалям и измерения на времето. То си е като да ходиш на нови места. Бях във Ренесанса, в Средновековието, дори до времето на Христос стигнах. Мръднах и към бъдещето, но там прекалено много сетивни стимули има и се пренатоварих, та се върнах към днешния ден. Интересно е навсякъде, не е като да няма какво да се види или усети. Но все нещо липсва, все не се чувства пълен животът ми.
Имам още толкова много време пред себе си... Ще кажеш, за толкова време все ще намеря нещо смислено, нещо да запълни празнината. Но аз пък си мисля, че щом за тол ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Всички права запазени

Предложения
: ??:??