вечерята

Беше истински стисната. Все чакаше някой да я покани - поне едно кафе да изпие сред хора. И винаги закъсняваше. Дрехите си купуваше от магазините за втора употреба. Бяха избелели като лицето й. Загрозяваха я още повече. Имаше идиотските хрумвания да си нахлузи по някой безвкусен гердан около врата или евтини дрънкащи гривни. Приличаше на птица - с едър гърбав нос, подобен на клюн и пръстите на ръцете й наподобяваха птичи крака. Застаряваща и нежелана.

Слабостите на околните считаше за катастрофални. Липсваше й личен живот, затова непрекъснато обсъждаше поведението на приятелките си.

Странно беше, но имаше такива. Въпреки, че всички я познаваха добре, сякаш им служеше за фон, за да се чувстват по-специални. Тя си стоеше в сивата реалност и се възползваше от щедростта им. Говореше за всички зад гърба  и те знаеха това. Не я приемаха за равностойна и затова не й се сърдеха. Едновременно с пренебрежението и снизходителността,  я съжаляваха по особен начин. А тя си беше злобарка. И доста конфликтна. Все намираше с кой да се скара и да направи скандал - било на улицата или в някой трамвай. Продавачките също си патеха от нейната заядливост.

Не пропускаше да им се разкрещи  - било то, че хлябът не е достатъчно пресен, или недопечен.

Сутрин ставаше в един и същи час, около осем - пускаше радиото, допиваше вчерашното кафе и си правеше ново. После си оправяше тоалета в банята и започваше да премита антрето и външната изтривалка. И чакаше да звънне някоя от приятелките. Да си поговорят, а и да си направи устата да се поразходят, защото знаеше, че ще влязат в някое заведение след това.

Случеше ли се да има и мъж в компанията, ставаше наистина жалка. Пиеше повече от това, което можеше да носи и се умилкваше около ръба на душата му. Защото всички я бяха подритвали.

По природа беше безчувствена, но желанието й беше да я мислят за мила и нежна. Стигаше до истинско лигавене. Картинката беше грозна. Приятелките се споглеждаха, опитваха се да й отклоняват вниманието с различни теми, смигаха, но тя се впиваше все повече и повече в нещастника, който от любезност се оставяше да бъде кавалерът на вечерта й. Беше адски достъпна. Това отблъскваше по някое време и най-непретенциозните.

Мъжът от тази вечер, обаче се застоя дълго на масата. Все поръчваше и поръчваше. А тя пиеше и се тъпчеше с всевъзможна храна. Смееше се силно и истерично. Накрая като започна да хълца, той предложи да я изпрати.  Живееше сама, имаше панелен апартамент и още един по-малък, който даваше под наем. От това се изхранваше. Не и се ходеше на работа.

По пътя към жилището й,  се облягаше с цялата си тежест на ръката му. Той лекичко я потупваше по рамото и я питаше как се чувства. А тя се кискаше и хълцаше, хълцаше и се кискаше. Няколко пъти се надигаше да го целуне, той пък я прегръщаше, някак загрижено и отклоняваше пристъпите й на разнеженост.

Когато стигнаха до входа на блока, тя започна да рови с птичите пръсти в чантата си. Трескаво търсеше ключа, очакваше, че мъжът ще се качи с нея в апартамента. Но той я изчака да влезе в асансьора и и пожела лека нощ.

Отвори вратата на жилището, ритна обувките си и клатушкайки се влезе в банята. Седна на тоалетната чиния и без да си сваля чорапогащника започна да пикае.

Продължаваше да хълца. От устата й изригна фонтан от полусмляната вечеря. Стана да си почисти, но се подхлъзна на мръсотията и падна върху повърнатото. Очите й бяха кръгли и изпъкнали. Започна да се смее и постепенно смехът премина в истеричен плач. Опитваше се да стане, но все се подхлъзваше.

Накрая така си и заспа в изсъхващата локва, с изсушени чувства и миризма на ферментирала радост.

Животът и си оставаше еднакъв и неразместен. Не можеше да се каже, че ще страда, щеше да си спомня само това, че е имала мъж до себе си, да я черпи и изпрати до самотната й квартира. И дълго да разказва в следващите дни, че той е останал и са правили зашеметяващ секс. Усмихна се разкривено и кротко, прегърнала падналата хавлиена кърпа, загубвайки представа за истинското си положение.  Не беше виновна, просто животът й се различаваше. Любовта все я подминаваше... И тя не я познаваше.