Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължения.
- Искам най-големият казан, с най-чистата вода и най-хубавите дървета за подпалки. За мен най-качественото обслужване.
- Това шега ли е или сте луд? - извикал изненадан дяволът.
- Приживе бях депутат и финансов министър. Свикнал съм на най-хубавото и качествено обслужване. Заповядвам ви да ми го осигурите!
- Ама адът да не е ваша собственост, че да се разпореждате така? - попитал го раздразнен дяволът.
- Изчакай да дойде г-н Кирчев. Ей тогава ще видиш кой е луд, кой шегаджия. Той беше министър-председател и се бореше против корупцията. А тук като гледам сте потънали в нея. В ада сте само мафиоти. Ще се искат оставки за лош модел на управление, тежки зависимости и липса на демокрация. Ще има стачки и избори. А как сте с финансовата отчетност и бюджет?
- Наистина заслужаваш най-големият казан. - изкискал се злобно дяволът и побързал да му угоди.
© Катя Иванова Всички права запазени
Поздрави, Ина!