ВЕЛИКДЕНСКА  НОЩ                                                                                                                                                            

Подавам си паричката. Тя звъни. На фона на това фантастично и нечувано богословно пеене тя звъни. Успокояващо  неземно е. И така огласена и така осветена,  църквата става най-красивото и най-святото място на света. Става храм на човечност. Чудна нощ. С цвят на мед и вино, с цвят на откриването на истинските ни души, с цвят на възкресение и божествено начало.

Не си отивай, нощ. Не си отивай! Нужна си ми. С всичките легенди, митове, дори измислици - с имената на Иисус и Павел, и Йоан, Лука и Стефан, дори на Юда и Пилат, с всичките си кръстове и хълмове, тайнства,  братства,  ордени, с разцъфтелите великденски лалета, със святото в теб. Не си отивай! Не си отивай, нощ. Нужна си ми. С провидението, което будиш в нас за размисъл и мъдрост, с  проповедта на твоето Евангелие, с излетия „ранен дъжд” с който си поръсил навремето хората и с обещанията, че „късният дъжд” ще бъде по-изобилен на духовност. Не си отивай, нощ! С заръката „Не съгрешавай! Бъди добър и милостив”. Нужна си ми. С Божествената сила на Христос и да лекува и да спасява, и да вселява вяра. Светлина да носи дори в звездите в полунощ. Виж, и те са празнични. Блестят. Как ярко светят само. Пътя да видим.                                                                                          

Не си отивай... Нужна си ми дори с изпечения козунак, посипан с кристална захар, с огромната тава с червените  яйца, с аромата на зелен чимшир, с украсената ни стая, с пламналия огън в очите на децата ми от тайнството в яйцата, от надеждата им да се преборят.

            Нужна си ми. С благословията дори само за святост и вечност. Ти, който си там на небето, ти, който си тук на земята, ти, който си вътре в нас. В нас. Като кръщение и преображение, като свят кръст, като тих богослов.

             Повява. Запалени свещи трептят и вселяват в нас и още, и още живот. Като вечния огън. Като живия огън. Божествен! Нося  го вкъщи. Домът ми грейва, озарен. Не си отивай, нощ. Нужна си ми. Такава светла и тържествена, такава омагьосана и философска, такава пълна с религия на раси и народи, на Богове. На протегнати ръце...  такава пълна със загадки, най-тайнствена от всички нощи.                       

Не си отивай... Все  още сме в зората!

                            Стефка  Галева

                            гр. Сандански