Великденът на Старият полковник
На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действаше.
А на сутринта се изпика старателно в шест часа, после стана в седем и метна чаршафите в банята. Все ще намери време да ги накисне, та никой да не разбере каква пак е сторил…
Нейде в центъра на града биеше камбана. Да, бе – Великден било. Старият полковник си беше яростен безбожник. Мразеше брадатите попове, както и всичко брадато. Направо се кефеше навремето, когато стрижеха нахалниците и ги привеждаха в човешки вид. Е, Маркс и Енгелс не закачаше, с брадичката на таварищ Ленин се примиряваше, а мустаците на другарите Сталин и Димитров бяха за него връх на фасадното изкуство.
Обаче – тия попове…
В тоя момент зърна в съседния двор как сестра му се промъква покрай чемшира в стремежа си да се измъкне без батко й да я види.
- Марооо… Де си хукнала в неделята така пременена?
Жената се смути. От осемдесет и кусур години познаваше батко си, слушаше го, изпълняваше заповедите му – старият полковник не признаваше друг стил на комуникация дори в семейството, беше убедена, че сега…
И сега стана реалност
- Пак ли при ония паршивите попове? Свещи ще палиш, на Господа ще се кланяш… - и млъкна.
В двора отпред изникна зетят. И той в някакво сако, причесан, загладил брадичка.
- Хайде, бе Ваня – рече високо зетят към дъщеря му, като че нарочно, да го чуе тъстът му – Хайде, че ще се напълни църквата…
- Тиии… - изскимтя Старият полковник, полузадушен от гняв – Нали не беше вярващ? Аз толкова ти се радвах – учен човек, директор, наш кадър… Пък сега…
- Дядо, - рече зетят – То не е за молитвите, отиваме за ритуала. Великден е, стар празник, народен…
- Стига! – изрева Старият полковник – Я да бях на власт… Да ви спретна една манифестация, да ви опна да марширувате… Ще видите един Господ! Аз съм Господ! Аз командвам…
- Беше… - обади се от другата страна комшията. И той се приготвил рано – за църква ли, за кафенето ли, ама беше вече в излъскани дънки и ново кожено яке – И не викай толкова против Бога… Внимавай!
- Какво да внимавам? С кого да внимавам? – затанцува около бастуна си Старият полковник…
- Абе… Не е хубаво, но си над деветдесет вече. Не е хубаво да се караш с него. Не се знае знае ли се…
Старият полковник заряза побъркания свят и влезе пак в къщата. Да се молят – като са идиоти. Той ще си резне от суджука, ще сипе една биричка, ще сложи новото чене, дето оня ден му го пробваха…
Това е празник. За душата…
А Господа… Абе, ще види той. Само да се срещнат – такава начална подготовка ще му проведе Старият полковник, че оня новобранец само ще заеква, когато козирува на плаца…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
има и нещо "победоносно" - Жив да си - да пишеш!..а след въздуха и водата... биричката е най-доброто лекарство 
