Великденът на Старият полковник
На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действаше.
А на сутринта се изпика старателно в шест часа, после стана в седем и метна чаршафите в банята. Все ще намери време да ги накисне, та никой да не разбере каква пак е сторил…
Нейде в центъра на града биеше камбана. Да, бе – Великден било. Старият полковник си беше яростен безбожник. Мразеше брадатите попове, както и всичко брадато. Направо се кефеше навремето, когато стрижеха нахалниците и ги привеждаха в човешки вид. Е, Маркс и Енгелс не закачаше, с брадичката на таварищ Ленин се примиряваше, а мустаците на другарите Сталин и Димитров бяха за него връх на фасадното изкуство.
Обаче – тия попове…
В тоя момент зърна в съседния двор как сестра му се промъква покрай чемшира в стремежа си да се измъкне без батко й да я види.
- Марооо… Де си хукнала в неделята така пременена?
Жената се смути. От осемдесет и кусур години познаваше батко си, слушаше го, изпълняваше заповедите му – старият полковник не признаваше друг стил на комуникация дори в семейството, беше убедена, че сега…
И сега стана реалност
- Пак ли при ония паршивите попове? Свещи ще палиш, на Господа ще се кланяш… - и млъкна.
В двора отпред изникна зетят. И той в някакво сако, причесан, загладил брадичка.
- Хайде, бе Ваня – рече високо зетят към дъщеря му, като че нарочно, да го чуе тъстът му – Хайде, че ще се напълни църквата…
- Тиии… - изскимтя Старият полковник, полузадушен от гняв – Нали не беше вярващ? Аз толкова ти се радвах – учен човек, директор, наш кадър… Пък сега…
- Дядо, - рече зетят – То не е за молитвите, отиваме за ритуала. Великден е, стар празник, народен…
- Стига! – изрева Старият полковник – Я да бях на власт… Да ви спретна една манифестация, да ви опна да марширувате… Ще видите един Господ! Аз съм Господ! Аз командвам…
- Беше… - обади се от другата страна комшията. И той се приготвил рано – за църква ли, за кафенето ли, ама беше вече в излъскани дънки и ново кожено яке – И не викай толкова против Бога… Внимавай!
- Какво да внимавам? С кого да внимавам? – затанцува около бастуна си Старият полковник…
- Абе… Не е хубаво, но си над деветдесет вече. Не е хубаво да се караш с него. Не се знае знае ли се…
Старият полковник заряза побъркания свят и влезе пак в къщата. Да се молят – като са идиоти. Той ще си резне от суджука, ще сипе една биричка, ще сложи новото чене, дето оня ден му го пробваха…
Това е празник. За душата…
А Господа… Абе, ще види той. Само да се срещнат – такава начална подготовка ще му проведе Старият полковник, че оня новобранец само ще заеква, когато козирува на плаца…
© Георги Коновски All rights reserved.
има и нещо "победоносно" - Жив да си - да пишеш!..а след въздуха и водата... биричката е най-доброто лекарство 
