Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно кестенява коса. На челото си имаше малък, кафяв белег с формата на полумесец.
Между килимите от паднали листа, видя едно сиво врабче. То зъзнеше, а крилцето му бе изпънато. Рая се наведе и го взе в ръцете си. Мушна го в старото си, кожено палто. Продължи по пътя си и скоро стигна до кафява, дървена колиба, скрита дълбоко в гората. Отвори вратата, която изскърца оглушително. Свали мокрото си палто. Закачи го на един пирон. Клекна пред печката и запали огън. Духна в ръцете си в опит да ги стопли. Студени тръпки полазиха по гърба ѝ.
Живееше тук сама откакто майка ѝ почина. Познаваше всяко кътче на гората. В близкото село я наричаха вещица. Страхът се четеше в очите им. Когато я видеха да се приб ...