Вестоносеца
ВЕСТОНОСЕЦА
(Антиколеден разказ)
Георги Ончев
Доктора затвори телефона. Бяха върнали Фильо. Когато избяга, се израдваха без време, че експертизата им се е разминала. Полицията обаче не допусна това и го докараха опакован като коледeн пакет с белезници и крачни вериги. Този път директорът на болницата се раздвижи и в отделението цъфна охрана.
Фильо беше слаб и имаше присмехулно втренчен поглед, лениви движения и дълги пръсти. В съдебното на болницата, където Доктора преди много години започна работа, беше отхапал ухото на един, опитал да го мами на карти. Трябва да си тъп, за да опитваш да мамиш Фильо.
Набра дежурния.
- Без повече импровизации, предай и на другите след тебе. Никакво развързване, дори да се е насрал. Идвам веднага, за да говоря с него, и после им го връщаме. Още един тежък инцидент по празници ни липсваше.
Изпи остатъка в чашата си, хапна две-три лъжици боб, изплакна се с вода за уста и тръгна.
В изолатора бе полутъмно. Когато преди време го тапицираха до тавана с тъмнокафява изкуствена кожа, специализантите се хилеха, че изглеждало лайняно и затвореният вътре щял да се чувства нали-се-сещаш-къде. Беше им се ядосал, но това сега нямаше значение.
- Да не си правим номера, няколко въпроса?
- Давай.
- Добре. Каква е тази история с Господ?
Фильо извъртя очите си нагоре. В посока Господ, помисли Доктора.
- Ти вярваш ли в Него, Докторе?
- Не ми пробутвай контра. Питах те нещо.
- Аз съм Негов Вестоносец.
- Аха. И как те упълномощи? Със скрижали?
- Което нося, е в мене. Неговият глас е по-силен от твоите скрижали.
- Как чуваш неговия глас? Можеш ли да ми го опишеш?
- Чувам го, когато те няма.
- Явно съм важен за твоя Господ, щом ти говори само когато ме няма.
- Не си важен. Черна станция си.
- И какви вести носиш?
- Боклукът ще ви погълне, затова е нужен чистач… Бях на Витоша преди дни. Оттам се вижда сметището. Септична яма, в която ще се удавите.
- Видение на пророк, безспорно… Я кажи, гласът Господен ли ти каза да разбиеш главата на онази старица в селото?
- Не помня нищо.
- Да. Защо да помниш? Така е по-удобно.
- Тя е гибел. Ще я последват всички непочистени.
- Гласът как звучеше? Мога ли и аз да го чуя?
- Не, ти чуваш сега само гласа на Вестоносеца. Тия ги задавай на студентите.
Санитарят, ренде като повечето, му направи знак. Шепнеше.
- Одеве направи опит да ме нападне.
- Предизвика ли го с нещо?
- Не, само му донесох яденето и като се обърнах, той налетя…
- Обърнал си му гръб?
Санитарят вдигна рамене.
- Ами оставих кутията с манджата, казах му: яж, и си тръгнах. Какво, да го храня ли?
Внезапно Доктора се почувства стар и уморен. Вече не изпитваше гняв към глупостта. Не знаеше Фильо психотичен ли е, патологичен лъжец ли е или симулант. И знаеше, че оня няма да му помогне да разбере. А и никой друг нямаше да му помогне. Или го разбираш веднага, или не го разбираш никога.
Тръгна и притвори леко вратата, без да чуе хлопването, което чуваше и със запушени уши. На входа на клиниката стоеше мазник с пеликанска гуша и малки очи.
- Аз съм адвокатът…
А аз съм еленчето Рудолф, каза си Доктора.
- Не се съмнявам.
- Искам среща с моя клиент.
- Документ, че Ви е упълномощил?
- Той е в безпомощно състояние и няма как…
- И аз няма как.
Очите трепнаха.
- Клиентът ми е вързан и малтретиран. Ще подам сигнал за злоупотреба до наблюдаващия прокурор. И до правозащитни организации.
- Вестоносеца на Господ малтретиран?
Гушата се разклати.
- Не знаехте ли, че е Вестоносец? Ами проучвайте клиентите си. Не само тези, които са ВИП.
Прибра се и чу обаждане, което очакваше.
- Фильо е избягал.
- Пак ли?
- Адвокатът е бесен и ще ни съди.
Доктора се усмихна и си наля ракия. За Вестоносеца прегради няма.
- Лошо.
След малко дойде ново обаждане. Беше мазникът.
- Ще Ви съдя до дупка за това, че допуснахте да избяга. Знаете ли каква процедурна каша следва?
- Не знам. Питай Вестоносеца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ончев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
