Изненадана си, че те поканих? Не повече от мен. Срещата на аерогарата преди седмица след петнайсетгодишна пауза, дойде от небето. Минути, след като се разделихме знаех, че искам да говорим..., да говоря. Поколебах се - нетипично за мен - но и случаят е шантав. Да става каквото ще. Както и да приключи този разговор, оценявам, че се случва и ти благодаря!
През петте години в гимназията ни смятаха за съпернички. Твърдя, че не съм те приемала точно така. Не че преливах от топли чувства, разбира се, особено в онази нафукана възраст. Но и тогава, и особено после, от дистанцията на времето осъзнах, че изпитвам уважение.
Признавам, гръмна ме като ми подсказа решението на третата задача на националната математическа олимпиада в единайсти клас... Това, което аз направих на матурата, беше реванш, който чаках цяла година, а то не е същото. Дали, ако не загубихме цялото време в надуване, можеше да сме и приятелки? Kой знае... Както и да е.
Поканих те, за да споделя нещо лично. Толкова лично, че пре ...