Видяно, чуто и (вече) споделено
Историята, която ще споделя тук се случи миналото лято, но за месеца не мога да гадая. Тъй като искам да изложа само чутото и видяното, няма да използвам художествени похвати за разкрасяване, за да съм максимално близко до фактите, което за мен в случая е приоритет.
И така. Бяхме на еднодневна екскурзия с моята Любима до една красива река (Златна Панега), където има прекрасни гледки и като цяло, туристически пътеки, абе, готино си е. И в жегата, естествено, хората бяха с минималното количество дрехи по тях...
За да не предизвиквам ревностни изблици :0)) на Моето Любимо Момиче в един момент се правех, че Хич не виждам трите почти голи жени до нас, но пък нямаше как да не ги чувам...
Всъщност едната от тях им направи стотици снимки буквално, като все ги караше да позират, да се местят и тн.. От разговора между тях разбрах, че е професионален фотограф с име, а в случая това е Важното на историята, защото когато си тръгнаха едната жена я помоли нещо, което запомних почти дословно!
И ето какво каза тя.
- И ще те помоля този път поне да не си играеш толкова със снимките, че понякога, честно ти казвам, като ги гледам, въобще не мога да позная мястото, където сме ги правили...
05.04.2024.
Това чух, това предавам!
За мен лично фотографията е изкуството, което ни показва истинските лица на това, което е изобразено на дадените снимки, както и един вид памет за спомени и събития.
И повече няма да мъдрувам тук, за да не стана за смях пред професионалистите :0))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
