Видях го този пусти Рим, най-накрая. Не се споминах скоропостижно, напротив, покорих го с рядката си балканска душевност и очарователната каруцарска диалектика, с която съм закърмена.
Няма да се впускам надълго в описание на екстремния полет, на който бях подложена от България Еър. Само ще кажа, че секунди след излитането пред тоалетната се изви внушителна опашка от пътуващи, все едно има намаление на шилешкото на женския пазар. Верно, аха се бяхме окипазили след излитането. Машинката ни беше 25 поколение боинг. Трещящ страшно, гърмящ и свистящ. Крилата му се огъваха, заплашително и ме караха да се кръстя час по час, а турболенцията, предизвикваше съседката по място да приквиква притеснено, стискайки отчаяно стюардесата за задника. След обилна закуска от вмирисани сандвичи, които засилиха човекопотока към тоалетните и още по-екстремно приземяване, в което всички дружно пеехме Аве Мария и молехме Господа да опрости греховете ни, стъпихме на свещена земя.
След прилично лутане от 20 минут ...