На първия рожден ден на Дари ѝ направихме и кръщенето и сключихме граждански брак. Както отбеляза Борил „Поне лесно ще помним датата.“ В крайна сметка тайната ми мечта да се оженя в замък се сбъдна. Децата дойдоха ден преди сватбата. Ани и Борил се бяха помирили накрая, тя се беше разделила със Зоран и дойде сама. Галя за изненада на всички се появи със сина на едни семейни приятели на майка ѝ, англичани. Борил погледа малко как щерка му виси на врата на англичанчето и после въздъхна: „А дано, ама надали.“ Споделях песимизма му, момчето беше прекалено нормално и стабилно за вкуса на Галя.

Криси си беше изтървал полета и ми звънна от летището:

– Аз ще кацна чак в един след полунощ, а Светла вече пристига...

– Добре, ще пратя да я вземат от летището. Кой е полетът?

– Тя си е в България, идва с кола.

– Добре, чакам я.

След половин час ми звънна пак:

– Казва, че е на улицата, но не може да разбере коя е къщата.

– Сега ще изляза.

Борил ми се ухили:

– Може ли аз да отида?

Погледнах го:

– Имай късмет само да си помислиш нещо този път и ще те зарежа. Ще си взема Дари и ще изчезна и всичките пари и мутри няма да ти стигнат да ни намериш. Абсолютно сериозна съм.

Той махна с ръка:

– То пък да не се избъзика човек, кво фурладисваш толкоз от един майтап.

– Да не кажеш, че не съм те предупредила!

– Стига се втелява за глупости де, ходи виж момичето.

Излязох и веднага я видях. Беше паркирала между нас и комшиите. Погледнах евтината трошка, уфф, пак ще храним някои гладни. Дано поне дете няма този път... Тя също ме видя и излезе от колата. Хъмм, отрочето ми явно беше свалило летвата много, тази изглеждаше доста по-невзрачно от Елиана. И откъм природна красота, и откъм стил. Нямаше маркови дрехи, нямаше скъп грим, нищо. Подадох ѝ ръка:

– Здравей, аз съм майката на Кристиан, Алекс. Приятно ми е.

Тя се здрависа притеснено:

– Светла, и на мен. Аз... Кристиан ми описа къщата по различен начин и...

– Направихме малко промени, след като той идва последния път. Чакай да отворя гаража, да паркираш вътре. Спокойно, аз ще ти казвам.

Нея обаче я беше страх да не удари колите вътре и след няколко маневри искаше да се откаже, така че аз се качих в трошката и паркирах, буквално допирайки я до бронята на безобразно скъпата кола на Борил.

– Ела да минем през двора, да не се мушим през колите. Имаме два добермана, но са вързани, да не се уплашиш като ги видиш.

Светла погледна скъпите коли в гаража, после мен и покорно тръгна подире ми. На бас, че ѝ се искаше да избяга оттук и после да убие Кристиан. Започваше да ми харесва. Отворих входната врата и видях Борил приведен с гръб към нас да разхожда Дари във фойето и да ѝ приказва любовно. Е, то в двуетажна къща от 400 квадрата къде да разхождаш едногодишно дете, освен пред входната врата. Да му таковам и чалъмите.

– Бори, ела да се запознаеш с приятелката на Криси.

Борил се изправи любезно усмихнат и в следващия миг видях как разочарован класира Светла някъде в най-задните резерви. Размениха си любезности и аз поведох Светла към хола. Галя и Ани изгледаха Светла почти презрително, не беше от тяхното котило. Парите правят хората арогантни, дори да не го осъзнават. После ѝ се усмихнаха любезно, все пак бяха възпитани в Англия. Англичанчето също ѝ се усмихна и всички си размениха малко куртоазия. Разговорът се водеше на английски и Ани погледна изненадано Светла:

– В Щатите ли си живяла?

– Да.

– И защо се премести в Германия?

– Не съм. Върнах се в България от Щатите преди няколко години и си живея тук.

Въздъхнах на ум, дали въобще с Криси се бяха виждали на живо или направо я беше поканил тук след лигавенето в интернет...

– Ние ще ходим на кафе и после на клуб, ще дойдеш ли?

Светла отказа и Галя погледна нас с Борил:

– А вие, младежи?

Борил я изгледа отгоре до долу.

– Няма да излизаш така облечена!

Галя въздъхна театрално:

– Айде, почна се пак... Отивам на клуб, с бурка ли да се облека...

– И сестра ти отива на същото място, но не виждам да се е облякла сякаш ще заработва на магистралата...

– Защото е задръстена.

– Няма да излизаш така облечена, няма да повтарям, Галя!

Караха се на български и англичанчето ги гледаше. Борил се обърна към него:

– Така облечени в България ходят проститутките. Навън някой ще реши, че е такава и ще имате неприятности – каза му на английски.

– Татко!!! – Галя определено искаше да заколи Борил.

Аз ѝ намигнах и тя въздъхна:

– Добре де, ще си сложа нещо отгоре, г-н модна полиция.

Ани ме изгледа и аз направих безизразна физиономия. На Борил може и да му беше минало, но на мен не ми беше. Беше казала прекалено много неща. Можех да оправдая Надя за начина, по който постъпи, тя беше майка и си пазеше децата. Но Ани беше просто една егоистка, която ревнуваше Борил, че ще има още едно родно дете. Когато той ми разказа всичко, което му е наговорила, разбрах, че не е заради парите, както си бях помислила в началото. Тя просто лудо го ревнуваше, явно мислеше, че ако има бебе, ще спре да обича нея. Всъщност свекърва ми беше права, Надя беше виновна за всичко това. Колко малко мозък трябва да имаш, за да кажеш на детето си, че човекът, който го обича и го е отгледал, не му е баща. И да го кажеш и на всички останали. Надя забъркала кашата, като се събрала с англичанина и се опитвала да се отърве от Борил. Ани плачела за Борил и мразела англичанина и Надя с всичкия си акъл решила, че ще я успокои, като ѝ каже че Борил не ѝ е баща. Ани се обадила разревана на Борил да го пита вярно ли е, той вбесен цъфнал в Англия, изкъртил вратата на къщата, счупил ченето на англичанина и щял да направи същото и с Надя, ако не се били появили ченгетата да го закопчеят. От ареста пратил да кажат на Надя, че ако не го изкара от там и не му даде и двете деца да ги вземе в България, щом излезе, ще я убие. Тя явно му повярвала, че говори сериозно и направила каквото иска. Оттогава винаги го имала само с хубавото, но така или иначе животът на Ани вече бил разбит. Борил казваше, че каквото и да правел и да казвал на Ани оттам насетне, вече никога не било същото. И накрая след толкова години заради акъла на Надя го отнесохме ние с моето дете, без никаква вина.

Ние с Надя в крайна сметка обаче се бяхме помирили. Борил ѝ беше признал, че съм мислела, че им дава пари и тя ми се обади да каже, че е сгрешила за мен. Истинската причина да ме потърси обаче беше, че не можеше да се справи с работата за „Валдеман“, а Борил, на когото в този момент му трябваше всяка стотинка, защото беше зает да си купува лоялност на килограм и беше обещал ,че ако изтърве договора, ще ѝ счупи главата. При хронично лошото му настроение в оня момент това въобще не беше метафора. Аз поумувах малко върху предложението за мир, но тъй като Борил се трепеше главно за благото на моето дете, си преглътнах гордостта и се заех да и помагам за работата. Както констатира Борил, снимането на сапунени сериали е набутвация за телевизиите. Да сложат камери у нас и на ти сериал.

Галя изчезна да се облича и аз се обърнах към Светла:

– Ела да ти покажа стаята ви.

Поведох я и тя дискретно оглеждаше къщата. Не ахкаше и не охкаше, просто беше притеснена. Каквото и да ѝ беше казал Криси, явно беше пропуснал частта с парите. Отворих вратата на стаята:

– Заповядай, чувствай се като вкъщи. Освежи се и слез да вечеряме. Ако имаш нужда от нещо, аз ще съм долу в хола. Няма от кого да се притесняваш, другите тръгват и ще сме само ние с мъжът ми. А и от другите няма защо да се притесняваш, както видя от сценката преди малко, не сме префърцунено семейство. Вашите на първи брак ли са?

– Да.

Усмихнах ѝ се:

– Е, при нас е малко по-объркано. И двамата с мъжа ми сме на втори брак. Двете момичета долу бяха неговите дъщери, а момчето е гаджето на по-малката. Това дребното пък, което патъка насам-натам е общото ни дете с Борил. Криси е от първия ми брак, разведох се с баща му преди няколко години. Това е накратко семейната история. Сега те оставям да се оправиш.

Слязох долу, Дари патъкаше насам-натам из стаята и си викаше нещо, а Борил беше подкарал аперитивите.

– Криско е взело да го мързи, а? Много ниска топка си е хванал.

Направих му възмутена физиономия:

– Млъквай, Бориле!

– Тя пък може да чуе през два декара хол.

– Милион пъти съм ти казвала, няма да приказваш лошо за децата.

– Кво лошо съм казал? Казвам, че мацката не струва, то си е истина.

– И вечерта преди сватбата ли държиш да ме ядосваш?

– То пък да не каже нещо човек, все та ядосват тебе. Гледай го малко това дете де, ще падне накрая.

– Моята половина нека падне, ти си пази твоята. Гледай я, отивам в кухнята. И престани да се наливаш.

– Трезвен как да се оженя за такова зло като тебе, бе пиле? И на мен ми е мил животът, а ми го взимаш. На осъдените на смърт им се полага утеха.

Показах му среден пръст зад гърба на Дари и отидох да правя вечерята и да слагам масата.

– Бори, иди направи салата. Няма да вадиш нищо от фурната. Отивам да я преспя, хайде, Дари.

Господ явно ме обичаше тая вечер, защото Дари захърка още щом подуши възглавницата и аз слязох долу. Светла също беше слязла и въпреки че Борил явно си даваше някакъв зор да се представи като добър домакин, тя изглеждаше сякаш е в чакалня на зъболекар. Погледнах я:

– Съжалявам, в цялата неразбория пропуснах да попитам Криси каква храна харесваш. Но общо взето имаме всичко, включително и здравословна храна, ако си на някаква диета.

Тя поклати глава и се усмихна:

– Ям всичко, аз съм добро прасенце.

– То добре, че не си прасе, че щяха да те заколят преди Коледа да не хабиш храната, каквато си кльощава – обади се Борил.

Кратка консултация с бутилката уиски ми подсказа, че е обърнал поне 200 досега.

– Защо не предложи нещо за пиене на момичето, Бори? Какво пиеш, Светле?

– Предложих, тя ми отказа.

Погледнах я:

– Не пиеш ли алкохол?

– Само бира.

Борил се завъртя към нея:

– И що не ми каза? Кво си се стегнала такава, аз хора не ям. Те вицовете са за лоши свекърви, за лош свекър няма. Каква бира пиеш?

– Няма значение.

Борил се надигна да донесе бира от кухнята и пак я погледна:

– Абе Криско къде те намери такава срамежлива? Те американците уж много отракани, пък ти...

– Бории...

Той се замъкна към кухнята и аз се усмихнах на Светла:

– Прав е, няма от какво да се притесняваш, и аз и той сме си най-обикновени. И двамата работим много и каквото имаме е от работа. Като се събрахме заедно, си направихме тази къща, да има място за всички, като си идват.

– Какво се разправяте? Заповядай бирата.

Намигнах на Светла.

– Разказвам ѝ как си почнал навремето от куфарната търговия с влаковете, защото си нямал кола.

Борил захапа и като се почнаха едни истории... Боже, то накрая човек повече от Сизиф да го ожалеше колко се е трудил, но Светла взе да се отпуска. И разказа малко за себе си, следвала в Щатите със стипендия, но майка ѝ се разболяла от рак, сестра ѝ била на 10 и когато майка ѝ станала зле, прекъснала и се върнала в България, за да ги гледа. Баща ѝ починал при катастрофа две години преди майка ѝ да се разболее, а миналата година починала и майка ѝ. С Кристиан се запознали на някакъв спортен лагер като деца и през всичките години си останали приятели. Напрегнах си мозъка да се сетя дали Кристиан е приказвал за нея през годините, но не можах. Около него винаги беше имало много момиченца.