Виконт Пиер, обиден на вечерята си, която очевидно се чувстваше угнетена в стомаха му и се беше превърнала в борец за свобода, я пусна да си върви по живо по здраво, ругаейки я. След това направи два неуспешни опита да си измие зъбите, при които четката упорито отказваше да влезе в устната му кухина, но пък нямаше нищо против да се завре последователно и в двете му ноздри. Виконтът си помисли, че да си измие носа също не е лошо и, олюлявайки се, си легна удовлетворен, за да се порадва на малко сън, за сметка на всички хлебарки в къщата, които прекараха нощта с антенки, наврени в аналога на слухов анализатор при тези твари.
Към 10:30 мъжът, който лежеше в леглото на виконта се пробуди, а към 11:00 успя да се идентифицира със самия виконт и се отпусна успокоен. В главата му постепенно изплува женски образ и дори за секунди намали силата на пулсиращата болка. Веднага след това нахлу притеснението, че е заприличал на простолюдието и се е влюбил. Виконтът мразеше любовта, защото беше винаги ...