Виконтът се влюбва

Виконт Пиер, обиден на вечерята си, която очевидно се чувстваше угнетена в стомаха му и се беше превърнала в борец за свобода, я пусна да си върви по живо по здраво, ругаейки я. След това направи два неуспешни опита да си измие зъбите, при които четката упорито отказваше да влезе в устната му кухина, но пък нямаше нищо против да се завре последователно и в двете му ноздри. Виконтът си помисли, че да си измие носа също не е лошо и, олюлявайки се, си легна удовлетворен, за да се порадва на малко сън, за сметка на всички хлебарки в къщата, които прекараха нощта с антенки, наврени в аналога на слухов анализатор при тези твари.

Към 10:30 мъжът, който лежеше в леглото на виконта се пробуди, а към 11:00 успя да се идентифицира със самия виконт и се отпусна успокоен. В главата му постепенно изплува женски образ и дори за секунди намали силата на пулсиращата болка. Веднага след това нахлу притеснението, че е заприличал на простолюдието и се е влюбил. Виконтът мразеше любовта, защото беше винаги на мода, а нещо, което е на мода от векове, не можеше да бъде достойно за него и в същото време отричаше самата мода. Освен това Пиер подозираше, че всички се преструваха на влюбени, защото бяха чули, че така трябва, нещо като да си на ревю на прочут дизайнер и да пляскаш и викаш “Браво!” на съшитите един за друг в абсолютна тъмнина платове висящи по манекенките или това, което беше останало от телата им. Но при все това виконтът стана с мъка и ентусиазъм от леглото, за да напише следното:

Комплиментации

(дека требе да се наврът у шукаритетните уши на една мома)

Джанъм, нощеска, бидейки яростно връхлетян от убустта на твойто фитнес тело, мене друго ми не остана, освен да се джалосам в един внезапно поставил се пред мене дирек. Главътъ ми още кантеше кат градинска лейка, засилена по калдъръм, гат ме цуна фронтално по муцката друг дирек от същата банда. И те тука видох дзвезди, баш същите, чини ми се, кат дзвездите у твоите зрителни органи, дека са големи и дзелени кат на мачка со тридневен запек. Язе, принсесо моя, сам толкоз душевно потресен от твойте заби, дет ги нареди и ми ги изблещи в гланцовоустен смешек, гат бидох подложен на твоя дъхопресекващ и обезводняващ взор. Принсесо, язе че ти сглобим най-убавата и сградоподобна колиба у наше село, ма изпърво че сковем конюшната, та да турнем вътре белата ми кранта (оти къв принц ша сам ти, ко не си краднем бела кранта неосъзнат гей).

Потпиз: Твоя принц на бела кранта

Докато поставяше подписът си, една пеперуда в двора на комшията предизвика ураган в главата на виконта, който бавно започна да подозира, че писмото няма да достигне получателката си поради простата причина, че Пиер всъщност нямаше ни най-малка представа коя е тя и къде я е срещнал.