Мильо (Мильо Велчев)
133 69
24.01.2019 г., 23:53 ч.

Вина 

  Проза » Разкази
695 1 4

Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.

Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинари... но и с най-грозни думи – че не е направил нищо, за да го спаси.

Намериха го с прерязани вени и кратко предсмъртно писмо: „Не мога повече да живея така.”

© Мильо Велчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съжалявам! Моля ви, простете моето невежество! Аз съм прост дървар, а не филолог, журналист… Не знам как се правят тези неща. Може би съм сгрешил?! Признавам си, че всичко, което съм написал, е взето от Живота. Всичко! Без изключение. Може би е трябвало да поставя кавички, да поясня под черта или по друг начин… Не знам. Честна дума, не знам кака се прави това. Затова използвам случая, за да заявя, че не съм автор на написаното до сега от мен. Нито на това, което ще напиша в бъдеще. Авторът е Той, Н.В. Животът.
  • Това мини-биография на Кевин Картър ли е? Според мен би трябвало да има някаква препратка към истинската история или поне отметка, че историята е по действителен случай.
  • Цената на наградата...
  • Да, двойствеността на славата...И струва ли си постигането и. И че няма как винаги да си харесвам от всички... Поздравления за силно написаното! Благодаря!
Предложения
: ??:??