Вина и изкупление

     Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца  - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно.  Годината, в която Аурора навърши осемнадесет, бе особено лоша – градушка унищожи почти цялата реколта от плодове и зеленчуци , която съпрузите Рамирес продаваха на селския пазар. Освен това се разболя добитъкът и ветеринарят успя да спаси само една крава и една овца.  Бедните родители трябваше да направят нещо. След като обсъдиха всички възможни варианти, те извикаха  най-голямата си дъщеря в тясната селска кухня.

-Слушай, дъще – подхвана Пабло – знаеш, че напоследък изживяваме особено тежки дни. И на нас ни е мъчно, но, за да си стъпим на краката, като най-голяма ти трябва да почнеш работа.

-Работа ли? – учуди се девойката – Но къде?

-Проучихме тук-там и научихме, че богатото семейство Олмедо де Гарсия от Мексико Сити търси домашна помощница – обясни Анхела – освен това те скоро женят единствения си син и спешно им трябва още персонал.

     -Добре – съгласи се Аурора – щом така ще ви помогна, ще отида в Мексико Сити .

    Отначало идеята да живее далеч от родния си дом уплаши младото момиче,  но вечерта, преди да заспи, тя си даде сметка, че може би така е по-добре. Голям град като Мексико предлагаше повече възможности от една бедна селска ферма.

        Една седмица по-късно Аурора се качи на автобуса, пътуващ от нейното село до Мексико Сити. Когато слезе, тя бе зашеметена от шумния и пренаселен град. Сигурно не би могла да се оправи сама в огромния мегаполис, ако Маурисио, шофьорът на семейство Олмедо де Гарсия не бе     дошъл да я посрещне на автогарата.

-Значи, ти си новото момиче – посрещна я стопанката на дома доня Естер Олмедо де Гарсия – отиди в кухнята и леля Каридад ще те въведе в работата и ще обясни задълженията ти.

Леля Каридад, възрастна и достолепна готвачка успокои все още притесненото момиче.

-Няма страшно, мила – усмихна се приветливо възрастната жена – ще сервираш, чистиш и помагаш в готвенето. А и ще видиш, че, хората, за които работим са много добри. Честни, почтени са и плащат навреме.

Аурора бе настанена в стая в крилото за прислугата и още същата вечер се зае със своите задължения. Тя трябваше да поднесе вечерята на семейство Олмедо де Гарсия.

Раул Олмедо де Гарсия и съпругата му Естер бяха богати бизнесмени. Те притежаваха най-голямата рекламна агенция„Гарсилия” в цяло Мексико. Единственият им син и наследник Даниел бе привлечен от красотата и невинността на новата млада прислужница.  Какъв контраст имаше  между русата му синеока годеница Кристина Урибе,  които излъчваха студенина и черната гъста коса и  кафявите, топли очи на Аурора.  Все пак Даниел бе практичен човек и много добре съзнаваше, че с прислугата можеше само да се позабавлява. Той бе твърдо решен да я прелъсти, да опита от нейния чар и свежест, а после както е редно да се ожени за      Кристина. Дори състави  план как да съблазни нищо неподозиращата селска девойка.

Една вечер родителите му отидоха на вечеря в луксозен ресторант да отпразнуват годишнината от сватбата си. Даниело свободи шофьора Маурисио и леля Каридад. После отиде в дневната, където Аурора забърсваше масата и заповяда:

-Аурора, донеси ми чаша червено вино в стаята ми, моля.

Когато младата девойка дойде в стаята му с исканата напитка, той взе подноса от нея, сложи го на нощното шкафче и я хвана за ръката.

Момичето трепна от изненада.

-Какво желаете, дон Даниел?

-Това – извика той, бутна я върху леглото и я стисна здраво с двете си ръце.

Сега вече Аурора разбра, какво искаше младият мъж от нея.

-Недейте, девствена съм. Всички ще забележат – шокирано извика тя.

-Не се тревожи. Погрижил съм се. Сложил съм едно старо парче плат, което ще изгоря в камината веднага след това. – изсмя се той.

Ужасена, Аурора почна да го бута и да крещи за помощ.

- Не се съпротивлявай, скъпа – каза злорадо Даниел – няма кой да те чуе. В къщи няма никой. Сами сме. Само двамата.

След като приключи, той изхвърли треперещото момиче от леглото си. Замаяна,Аурора едва успя да стигне до собствената си стая. Все още в шок, тя се сви на леглото. Лежа безмълвно до сутринта. На зазоряване тя влезе в банята и под душа дълго сдържаните сълзи се отприщиха.   „ Какво ще правя сега? Трябва да се махна от тази къща а  с този срам не мога да се върна в къщи!” мислеше си тя, докато плачеше и  търкаше тялото си.  Чувстваше се виновна и омърсена, все едно бе провокирала младия мъж да постъпи така с нея.

Въпреки че пращаше голяма част от заплатата на родителите си, Аурора получаваше храна и подслон и бе спестила известна сума пари. Тя реши на първо време да се настани в хотел и да си намери друга работа.

Докато сервираше закуската, нейните работодатели забелязаха бледото лице и подутите ѝ от плач очи.

- Какво ти е, момиче? – запита Раул – изглеждаш уморена.

- Не спах добре – отвърна девойката със запъване – исках да говоря с вас по-късно. Вчера говорих с татко по телефона. Помоли ме да се върна у дома, защото той и мама вече трудно се справят с братята,сестра ми и фермата едновременно. Трябва им помощ.

- Щом се налага – каза Естер.

В края на краищата щяха лесно да намерят някой друг на нейно място. Улисани в разговора с Аурора, двамата съпрузи не забелязаха, че синът им почервеня и нервно стисна юмруци под масата. След като родителите му отидоха на работа, Даниел хвана здраво младата девойка за лакътя и гневно изсъска:

- Само да си проговорила! Ще кажа, че ти си ме прелъстила.

Аурора се отскубна от неговата хватка и отиде да си стяга багажа. След една седмица, когато ѝ намериха заместник, тя напусна дома на Олмедо де Гарсия. Настани се в малък хотел. След това слезе в ресторанта, намиращ се срещу хотела, за да хапне и да пита за работа.

-Добър ден, сеньорита – посрещна я Едуардо Алварес, млад тъмнокос сервитьор – да ви покажа някоя свободна маса и да ви донеса менюто?

-Всъщност искам да говоря със собственика. Търся си работа. – обясни Аурора.

-Няма го. Ще се върне след около два часа – отговори Едуардо.

-Тогава ще го почакам. Междувременно ще хапна.

• Прие ги д-р Фуентес.  След като я прегледа и ѝ взе кръв, лекарят каза:

-Честито, сеньора. Да почакаме и резултатите от кръвния анализ, но съм почти сигурен, че сте бременна.

Младата девойка изтръпна. Новината я шокира.Това бе най-големия срам в живота ѝ, от който тя трябваше да се отърве незабавно. Аурора виждаше само един изход.

-Но, докторе, аз не мога да запазя това дете. Сама съм, бащата ме изостави. Нямам си никого, нямам работа. Трябва да направя аборт – промълви сломено девойката.

Лекарят погледна учудено мъжът и жената в кабинета си.

-Но вие не сте ли съпрузи?

-Не, тя припадна в ресторанта, където работя и аз я доведох – обясни младежът. – Сеньорита, елате да излезем. Ще помислите на спокойствие. Сигурно има и друго, не толкова радикално решение.

   Всъщност Едуардо бе впечатлен от красотата на Аурора и реши да помогне както на нея, така и на себе си. Те излязоха от кабинета на лекаря и той я покани в малкия си апартамент близо до ресторанта, за да поговорят на спокойствие.

Отначало девойката бе скептична към неговите намерения.

-Ние се познаваме едва от няколко часа – недоверчиво възкликна тя – ами ако не потръгне между нас?

-Тогава ще се разведем, обаче и двамата ще бъдем изпълнили целите си. – отговори Едуардо.

Притисната от безизходицата, Аурора се съгласи да се омъжи за младия колумбиец и взаимно да решат проблемите си.

Кръвните изследвания на младата девойка показаха недвусмислено, че тя е бременна и два месеца по-късно двамата с Едуардо сключиха граждански брак в районната община в Мексико Сити. На скромната церемония присъстваха единствено свидетелите – собственикът на ресторанта дон Педро Салватиера и съпругата му, дона Белен Салватиера както и родителите на булката. Пабло и Анхела Рамирес се отнесоха с разбиране към внезапната „любов” на най-голямата си дъщеря и се надяваха тя да бъде много щастлива със своя избраник.

С времето бракът между Аурора и Едуардо се превърна от сделка в истински.Двамата откриха, че са влюбени един в друг. Тя бе впечатлена от грижите и вниманието, които той отделяше на нея и сина ѝ – Хосе Себастиян. От своя страна пък младата жена спечели неговото сърце с отдадеността си както на семейството си, така и на работата в ресторанта, където бе почнала веднага след раждането първо като помощник в кухнята, а по-късно и като готвач.

Тъй като съпрузите Салватиера нямаха деца по изричното желание на дон Педро, след тяхната смърт ресторантът бе наследен от Едуардо и жена му.Заведението бе преименувано на ресторант „Салварес” – от Салватиера и Алварес.

• И ПЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

                   В дома на семейство Олмедо де Гарсия се готвеха  да отпразнуват  рождения ден  на Даниел.  С годините неговия характер не се бе променил. Той бе останал същия студен и егоистичен човек, чиито лични интереси и удоволствия стояха над всичко. Той не се разкайваше за постъпката си в миналото и възприемаше изнасилването на младата тогава прислужница като лично завоевание и трофей. Не можеше да се отрече обаче, че Даниел имаше отличен нюх към бизнеса и делови качества.След загубата на родителите му при самолетна злополука под неговото ръководство рекламна  агенция  „Гарсилия”   бе постигнала големи успехи и бе станала водеща в бранша.  За разлика от професионалния, личния живот на Даниел не вървеше толкова добре. Той бе изпълнил обещанието си си и се бе оженил за Кристина Урибе, по-скоро от чувство за дълг пред семейството си и обществото, отколкото от любов.  Бе спал с нея, за да осигури наследник. Първият им опит завърши с голяма трагедия – синът им умря веднага след раждането.  Пъпната връв се бе увила около врата на новороденото момченце и го бе задушила.  Второто им дете бе слабичко и недоносено момиченце, което за щастие  оцеля и го нарекоха Летисия.

                 Вечерта преди личния празник на Даниел дъщеря му Летисия влетя развълнувано в кабинета му, където той работеше върху една реклама, която щеше да представи в офиса.

               - Тате, резервирах маса за трима души за утре вечер в ресторант „Салварес” – съобщи тя развълнувано – смятам, че ще си изкараме страхотно.

              - Благодаря, че се погрижи, дъще – отвърна Даниел – от много работа нямах време да го направя лично.

               Ресторант „ Салварес” направи изключително добро впечатление на семейство Олмедо де Гарсия. Обстановката бе изискана и модерна, храната – вкусна, а напитките – от най – добра реколта.          Когато един от сервитьорите поднесе тортата, младият син на собственика Хосе Себастиян  дойде лично да поздрави рожденика и да му пожелае здраве и късмет. Тази практика, установена в ресторанта създаваше приятно чувство у клиентите и ги подканяше да посетят заведението отново.  „Какъв  красив и  привлекателен младеж”  помисли си Летисия  по отношение на Хосе Себастиян.

           Малко след полунощ клиентите един по един взеха да напускат ресторанта.  Последни  си тръгнаха Даниел и семейството му. Излизайки, те се разминаха с трима едри мъже, които влизаха в заведението. Още преди да стигнат до колата, те чуха  отваряне на вратата на ресторанта и виковете на младия Хосе Себастиян:

           - Помощ, пуснете ме! Какво искате от мен? Нищо не съм ви направил!

         Тримата мъже бяха хванали младежа и очевидно насила го мъкнеха към една кола. Това бе отвличане, а Даниел не искаше да се забърква в такива престъпления и да си има неприятности. Той  хладнокръвно щеше  да се прибере с жена си и дъщеря си в къщи, ако бандитите и тяхната жертва не бяха последвани от мъж и жена.

           - Федерико, остави сина ми!          Аз ще дойда с теб!  Имаш работа с мен, не с него! – викаше мъжа  ужасено, - а Даниел се втренчи в жената, която също пищеше истерично:

          - Себастиян, сине! Пуснете сина ми, той няма нищо общо с мръсните ви сделки!

          - Аурора – уплашено прошепна  Даниел.

       Бе я разпознал на светлината на уличните лампи и гласът ѝ беше същият.  Единствената му мисъл в момента бе тя да не го издаде.  Аурора  също позна своя изнасилвач, но  шока от случващото се и желанието да спаси сина си  изтласкаха назад отвращението и омразата, които изпитваше към него.

         - Сеньор Олмедо, моля ви направете нещо! – в отчаянието си нещастната майка бе готова да поиска помощ от човека, наранил я толкова много и да признае истината – Хосе Себастиян е ваш син!

          Междувременно          Федерико и неговите хора бяха довлекли  младежа до колата и се готвеха да го натикат в нея, но думите на съсипаната жена ги спря.

- Лъжете, сеньора!Лъжете, за да спасите сина си. – злобно рече Федерико – и ако Едуардо Алварес не дойде с нас да преговаряме, аз ще убия момчето - и насочи пистолета си към Хосе Себастиян, който трепереше от страх в ръцете на двамата бабаити.

Изведнъж Даниел, който едва сега бе дошъл на себе си от всичко чуто и преживяно тази нощ, се хвърли между пистолета и младежа.

- Назад – изкрещя престъпника на Даниел и стреля.

Куршумът безпощадно улучи Даниел и той, целият в кръв, безпомощно се строполи на земята.В този момент се чуха сирените на полицейска кола.Служителите на закона бяха повикани по GSM-а от Кристина Урибе Олмедо де Гарсия, която заедно с дъщеря си Летисия наблюдаваха от прозорците на колата си случващото се навън, вцепенени от ужас.  Мафиотите направиха  опит за бягство, но бяха арестувани  навреме от пристигналия полицейски патрул.

Ако не беше самоотвержената намеса на Даниел, планът на Федерико Барбароса навярно щеше да успее. Именно той бе наркотрафиканта, за когото Едуардо Алварес бе работил преди много години. Федерико бе твърдо решен да върне „отцепника” обратно в редиците на мафията или да го ликвидира, в противен случай Едуардо винаги можеше да го предаде на закона.В продължение на двадесет и пет години наркотрафикантът и неговите хора безуспешно издирваха Едуардо из цяла Колумбия и съседните държави.Едва насноро попаднаха на дирите му в Мексико.Проучиха всичко за него и научиха, че се е оженил и има син. Решиха да го атакуват именно чрез Хосе Себастиян, защото знаеха, че както за всеки баща, момчето е слабото му място.

Едуардо се обади на ”Бърза помощ” и раненият Даниел бе откаран с линейка в най-близката болница. Състоянието му бе критично и имаше пряка опасност за живота му.  Семействата Олмедо де Гарсия и Алварес чакаха ужасно притеснени и разтревожени пред операционната, където веднага вкараха Даниел.  Тежкото му  състояние  остави на заден план всички възникнали въпроси и недоразумения. Щяха да изяснят отношенията си, когато Даниел се възстанови.

Най-после на разсъмване хирургът, д-р Вилянуева излезе от операционната. Видът му не предвещаваше нищо добро.

- Съжалявам – каза той на наобиколилите го петима души – пациентът имаше множество разкъсвания на коремните органи. Направихме всичко по силите си, но той не издържа. Почина. Моите съболезнования.

И с тези банални лекарски фрази, изричани от него неведнъж, д-р Вилянуева се отдалечи. Това бе поредният удар за всички.

                - Не, татко, не, не – отчаяно извика Летисия  и се разплака в прегръдката на майка си.

Смазана, внезапно Кристина се нахвърли върху Аурора:

- Ти си виновна за всичко, ти! Ако не се беше намесила, мъжът ми все още щеше да е жив! Защо му каза, че има син? За да му отмъстиш ли? Не си мисли, че не те познах! Толкова пъти си ми сервирала питиета, докато бяхме сгодени! Ако е имало нещо между вас и Даниел те е зарязал, това е най-логичното, коетотрябваше да направи. Тогава ти си била тяхната домашна помощница.

Аурора не издържа. Изведнъж нейното минало и миналото на съпруга ѝ се бяха стоварили върху нея със страшна сила и последното нещо което ѝ трябваше бе чувство за вина.

- Исках само да спася сина си. Ако целях отмъщение, щях да го направя много по-рано. Можех да съдя сеньор Олмедо де Гарсия за изнасиване. Една вечер той се погаври с мен, отнемайки невинността и честта ми. – призна най-накрая Аурора.

В края на краищата Даниел вече беше мъртъв и не можеше нито да ѝ навреди, нито да отнеме сина й, страхове, които бе изпитвала, откакто се омъжи.

- Съжалявам – омекна Кристина – казах го в мъката си. Нямах представа, че мъжът ми ти е причинил такова нещо.

- Но, скъпа, защо не сподели с мен, за това? Мислех, че бащата на детето ти просто те е напуснал. – намеси се Едуардо, обиден от липсата на доверие от страна на съпругата му.

- Да, мамо, защо? - обади се и Хосе Себастиян, огорчен и объркан от факта, че биологичния му баща е друг и че сеоказа плод на насилие, а не на любов.

- Беше ме срам, разберете ме, а и не исках синът ми да се почуства нежелан. Освен това с постъпката си снощи сеньор Олмедо изкупи своята вина и смятам, че е редно всички да му простим и да се молим за душата му. – обясни Аурора.

А Летисия си мислеше дали баща ѝ, когото обичаше толкова много, е бил способен на такова долно деяние. „ Възможно ли е татко наистина да е бил толкова лош?” питаше се тя и се мъчеше да го оневини чрез думите на Аурора за изкупения грях.

След погребението на Даниел Олмедо де Гарсия, извършено с почести, двете семейства, обединени от общата трагедия, се сближиха. Изяснили всички недоразумения помеждуси, те дори станаха бизнеспартньори – рекламна агенция „Гарсилия” се зае с рекламната кампания на ресторант „Салварес”.Възникна само един проблем - с течение на времето Хосе Себастиян и Летисия осъзнаха, че чувствата които изпитваха един към друг съвсем не бяха братски. Те бяха влюбени, а понеже смятаха, че са полубрат и полусестра, любовта им бе невъзможна.Една вечер, докато се хранеха в ресторанта, те не устояха и се целунаха пламенно. След миг обаче двамата се отдръпнаха ужасено един от друг.

- Съжалявам, направихме грешка – смутено каза Летисия – не бива да се виждаме вече.

- Да, така е най-добре и за двамата – сломено отвърна Хосе Себастиян.

Той тъжно гледаше как любовта на живота му си тръгва,за да не се върне никога повече. Искаше да се напие до безпаметност, но знаеше, че това няма да реши проблемите му.

Седмица по-късноКристина покани семейство Алварес на вечеря у тях, за да обсъдят обновената реклама на ресторанта. Тя влезеэ в стаята на Летисия, да й напомни за предстоящото събитие и завари дъщеря си по халат, свита на леглото.

-Още ли не си готова? – възбудено попита тя – Гостите ще дойдат всеки момент.

-Не искам да виждам Хосе Себастиян-признамладото момиче, слице, заровено във възглавницата.

-Но, защо? – учуди се майка й – да не те е обидил с нещо?

Летисия се изправи, лицето й бе напрегнато, в очите й имаше тъга.

-Не, работата е там, че ние с Хосе Себастиян се обичаме. Влюбени сме един в друг, но поради кръвната връзка между нас любовта ни е грях и кръвосмешение. – обясни Летисия.

След тези признания, Кристина нямаше друг избор, освен най-после да поговори откровено с дъщеря си.

- Когато разбрах, че съм бременна, принудих баща ти да прави любов с мен, аргументирайки се колко е важно да имаме наследник.

Летисия слушаше пребледняла и затаила дъх.

- Искаш да кажеш, че аз не съм дъщеря на Даниел Олмедо, а на Хоакин Паредес! – промълви тя шокирано.

- Да – каза Кристина развълнувано.

Младата девойка никога не се бе чувствала толкова раздвоена. От една страна се радваше, защото това правеше връзката ѝ с Хосе Себастиян напълно възможна, но от друга новината я смути и обърка.

-А той знае ли за мен? Може ли да се запозная с него? – попита Летисия.

-Не съм му казала, но още утре ще му се обадя и ще говоря с него – обеща Кристина.

Звънецът на вратата сложи край на разговора.

-Гостите дойдоха. Засега не им назвай нищо. Нека първо се срещнем с Хоакин. – помоли Кристина.

Вечерята премина изцяло с разговори за бизнес, както беше планирано първоначално.Всички съзнателно избягваха личните теми.

Още на следващия ден Кристина се обади на Хоакин Паредес и го помоли да дойде спешно у тях. Учуден и притеснен от внезапната покана,възрастният мъж се упъти нъм дома на бившета си приятелка. Очевидно се бе случило нещо важно, за да иска Кристина да се срещне с него след толкова много години.

- Кристина, мила, радвам се да те видя – каза той, когато пристигна и тримата се настаниха в хола – но какво е станало? За какво искаш да говорим?

Кристина мина направо към темата. Тя кимна към Летисия – третият човек в хола.

- Хоакин, погледни това момиче. Представям ти дъщеря ни – Летисия.

Той едва не се задави с поднесеното кафе.

- Дъщеря ни! – извика възрастният мъж невярващо – но как е възможно? Сигурна ли си? Кога се е случило? Да не би онази нощ, когато се срещнахме в бара?

- Да – тихо потвърди Кристина.

- Ами Даниел? Той как реагира? – продължи да разпитва Хоакин.

- Мъжът ми така и не научи. Той загина преди истината да излезе наяве. – обясни тя – предполагам си осведомен за случая. Тогава това бе новина номер едно във всички вестници и телевизии.

- Да, спомням си – промълви Хоакин и се приближи към Летисия – виж, за мен всичко това е шок за мен. Ще ми трябва време да осмисля и приема това положение. Искам и ДНК експертиза за сигурност.Но дори и резултатът да покаже, че аз не съм ти баща, ти винаги можеш да разчиташ на мен, ако имаш нужда.

- Благодаря –развълнувано отвърна девойката и двамата топло си стиснаха ръцете.

В този момент Летисия почувства, че е загубила един баща, но се е сдобила с друг.

Две седмици по-късно излязоха резултатите от ДНК анализът, който Летисия и Хоакин си направиха в специализирана лаборатория. Тестът категорично показваше, че двамата са баща и дъщеря. Без да губи повече време, Летисия отиде в ресторант

„Салварес” и в първия възможен момент показа документа на Хосе Себастиян.

- Погледни, Хосе, нашата любов не е грях. Ние нямаме кръвна връзка. Аз не съм дъщеря на Даниел Олмедо, а на друг човек. – обясни тя щастливо.

Младежът видя листа и се увери.

- Тогава, не ми остава друго освен... Летисия Олмедо де Гарсия, ще се омъжиш ли за мен? – предложи той пламенно – още не съм купил пръстените, но...

- Да, да, хиляди пъти да! – прекъсна го възторжено тя.

В същото време на една пейка в парка други двама души уреждаха своите бъдещи взаимоотношения. Това бяха Кристина Урибе и Хоакин Паредес.

- Кристина, преди две години жена ми получи инсулт и почина. Аз все още те обичам и искам да прекараме есента на живота си заедно.

- Нека не избързваме, Хоакин. – помоли тя – струва ми се, че на този етап това би било предателство спрямо паметта на Даниел. Навремето той постъпи лошо, но с действията си изкупи вината си многократно. Първоначално нека се виждаме като приятели и като родители на Летисия и бъдещето ще покаже.

Хоакин кимна в знак на съгласие.

След като се ожениха, Хосе Себастиян и Летисия заживяха в дома на Олмедо де Гарсия. Младият мъж постепенно навлизаше в рекламния бизнес. Той бе решен да поеме ръководството на агенция „ Гарсилия”. Дължеше го на баща си, който бе спасил неговия живот. Освен това, той усещаше, че го влече именно рекламата, а не ресторантьорството. А името на Даниел оживя чрез неговата внучка, дъщерята на Хосе Себастиян и Летисия, която бе кръстена Даниела Алварес Олмедо де Гарсия.

След смъртта на Едуардо и Аурора управлението на ресторант „Салварес” бе поето от племенника на Аурора, син на един от братята ѝ, който бе започнал работа в заведението.

Всички, обаче, се страхуваха да си зададат един единствен въпрос – щеше ли Даниел Олмедо де Гарсия, студен и егоистичен човек, да извърши тази саможертва и да изкупи греха си по този начин, ако не бе научил, че Хосе Себастиян е негов син?

МАРТ, 2017